¹Ve dem, der giver Ulykkeslove og ivrigt fører Uret til Bogs

¹Горко на тия, които постановяват неправедни постановления, И на писачите, които пишат извратеност,

²for at trænge de ringe fra Retten og røve de armes Ret i mit Folk, at Enker kan blive deres Bytte og faderløse kan plyndres.

²За да лишат сиромасите от правосъдието, И да отнемат правото на сиромасите от людете Ми, Така щото вдовиците да им станат корист, И те да съблекат сирачетата!

³Hvad gør I på Straffens Dag, når Undergang kommer fra det fjerne? Til hvem vil I ty om Hjælp, hvor gemmer I da eders Rigdom?

³И какво ще направите в деня, когато ще бъдете наказани {Еврейски: Денят на посещението.}, И в опустошението, което ще дойде от далеч? Към кого ще прибягват за помощ? И где ще оставите славата си?

⁴Enten må I knæle blandt Fanger, eller også falde på Valen! Men trods alt har hans Vrede ej lagt sig, hans Hånd er fremdeles rakt ud.

⁴[Нищо не им остава], освен да се наведат между пленниците, И да паднат под убитите. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

⁵Ve Assur, min Harmes Kæp, min Vrede er Stokken i hans Hånd.

⁵Горко на асириеца, жезъла на гнева Ми, Тоягата, в чиято ръка е Моето негодувание!

⁶Jeg sender ham mod et vanhelligt Folk, opbyder ham mod min Vredes, Folk til at gøre Bytte og røve og trampe det ned som Skarn på Gaden.

⁶Ще го изпратя против един нечестив народ, И ще му дам заръчка против людете, на които се гневя, За да вземе користи и да улови плячка, И да ги стъпче като калта по пътищата.

⁷Men han, han mener det ej så, hans Hjerte tænker ej så. Nej, at ødelægge, det er hans Attrå, at udrydde Folk, ikke få.

⁷Обаче не му е намерението [да направи] така, Нито мисли така сърцето му; Но в сърцето му е Да съсипе и да изтреби не малко народи.

⁸Thi han siger: "Er ej mine Høvedsmænd Konger til Hobe?

⁸Защото казва: Всичките Ми князе не са ли царе?

⁹Gik det ej Kalno som Karkemisj, mon ikke Hamat som Arpad, Samaria som Damaskus?

⁹Халне не е ли както Кархамис? Емат не е ли както Арфад? Самария не е ли както Дамаск?

¹⁰Som min Hånd fandt hen til Afgudernes Riger, der dog havde flere Gudebilleder end Jerusalem og Samaria

¹⁰Както ръката ми е стигнала царствата на идолите, Чиито изваяни идоли бяха по-много от ерусалимските и самарийските,

¹¹mon jeg da ikke skal handle med Jerusalem og dets Gudebilleder, som jeg handlede med Samaria og dets Afguder?"

¹¹Не ще ли направя на Ерусалим и на неговите кумири, Както направих на Самария и на нейните идоли?

¹²Men når Herren fuldbyrder alt sit Værk på Zions Bjerg og i Jerusalem, vil jeg hjemsøge Assyrerkongens Hjertes Hovmodsfrugt og hans Øjnes trodsige Pral,

¹²Затова, когато свърши Господ цялото Си дело Над хълма Сион и над Ерусалим, Ще накажа, [дума Той], плода на надменното сърце на асирийския цар, И славенето на надигнатите му погледи.

¹³fordi han siger: "Med min, stærke Hånd greb jeg ind, med min Visdom, thi jeg er klog. Jeg flyttede Folkeslags Grænser og rev deres Skatte til mig, stødte Folk fra Tronen i Almagt;

¹³Защото той казва: Със силата на своята ръка извърших това, И с мъдростта си, понеже съм разумен; И преместих границите на народите, Разграбих съкровищата им, И като силен свалих седящите [на високо;]

¹⁴min Hånd fandt til Folkenes Rigdom som hen til en Fuglerede; som man sanker forladte Æg, har jeg sanket den vide Jord, og ingen rørte en Vinge, åbnede Næbbet og peb."

¹⁴И ръката ми намери, като гнездо, богатството на племената; И както събира някой оставени яйца, така аз събрах целия свят. И никой не поклати крило, не отвори уста, нито цвърти.

¹⁵Mon Øksen bryster sig mod den, som hugger, gør Saven sig til mod den, som saver? Som om Kæppen kan svinge den, der løfter den, Stokken løfte, hvad ikke er Træ!

¹⁵Дали ще се похвали секирата против този, който сече с нея? Ще се големее ли трионът против този, който го движи? - Като че ли жезълът би поклатил тия, които го дигат. [Или] тоягата би подигнала [този, който] не е дърво!

¹⁶Derfor sender Herren Hærskarers HERRE, Svindsot i hans Fedme, og under hans Herlighed luer en Lue som luende Ild;

¹⁶Затова Господ, Господ на Силите, Ще прати на тлъстите му мършавост, И под славата му ще се запали пожар, Като пожар от огън.

¹⁷Israels Lys bliver til Ild og dets Hellige til en Flamme, og den brænder og fortærer hans Tidsel og Torn på een Dag;

¹⁷Светлината на Израиля ще бъде за огън, И Светият Негов за пламък; И ще изгори и пояде тръните му И глоговете му в един ден;

¹⁸hans Skovs og Frugthaves Herlighed skal den rydde Rub og Stub, og han bliver som en syg, der hentæres.

¹⁸Ще погуби и славата на леса му и на плодовитото му поле, И душа и тяло; И ще бъде както, когато изнемощее болен

¹⁹De Træer, som levnes i hans Skov, bliver det let at tælle; et Barn kan skrive dem op.

¹⁹А останалите дървета от леса му ще са малко, [До толкоз] щото да може дете да ги запише.

²⁰På hin Dag skal Israels Rest og det, som undslipper af Jakobs Hus, ikke mere støtte sig til den, der slår det, men til HERREN, Israels Hellige, i Sandhed.

²⁰И в оня ден останалите от Израиля и избавените от Якововия дом Няма вече да се облягат на този, който ги порази, Но ще се облягат с истина на Господа, Светия Израилев.

²¹En Rest skal omvende sig, Jakobs Rest, til den vældige Gud.

²¹Останалото, останалото от Якова, Ще се обърне към могъщия Бог,

²²Thi var end dit Folk som Sandet ved Havet, Israel, kun en Rest deraf skal omvende sig. Ødelæggelse er fastslået, og med Retfærdighed vælter den frem;

²²Защото, ако и да са людете ти Израилю, като морския пясък, [Само] остатък от тях ще се върне; Взето е решение за погубление, препълнено с [Божията] правда.

²³thi Ødelæggelse og fastslået Råd fuldbyrder Herren, Hærskarers HERRE, over al Jorden.

²³Защото Господ Бог на Силите ще извърши, Според решението, погубление всред цялата страна.

²⁴Derfor, så siger Herren, Hærskarers HERRE: Frygt ikke, mit Folk, som bor i Zion, for Assyrien, når det slår dig med Kæppen og løfter sin Stok imod dig som fordum Ægypten!

²⁴Затова така казва Господ Бог на Силите: Люде Мои, които живеете в Сион, Да се не боите от асириеца, Ако и да ви удари с жезъл, И дигне тоягата си против вас Според както [я издигна] Египет;

²⁵Thi end om en føje Stund er Vreden ovre, og min Harme vender sig til deres Fordærv.

²⁵Защото още твърде малко, и негодуването Ми ще престане, И гневът [ще се обърне] за тяхна погибел;

²⁶Så svinger Hærskarers HERRE Svøben imod det, som da Midjan blev slået ved Orebs Klippe; hans Stok er udrakt imod Havet, og han løfter den som fordum mod Ægypten.

²⁶И Господ на Силите ще подбуди против него бич, Както в порязването на Мадиама при канарата Орив; И жезълът му [ще се издигне] над морето, И ще го възвиси според както го възвиси над Египет.

²⁷På hin Dag tager han Byrden af din Skulder og Åget af din Nakke, ja, Åget brister for Fedme.

²⁷И в оня ден товарът му ще се мести от плещите ти. И хомотът му от врата ти, И хомотът ще се строши поради помазанието [ти].

²⁸Han rykker mod Ajjat, drager uden om Migron, i Mikmas lader han Trosset blive;

²⁸Той дойде в Гаят, мина през Мигрон, В Михмас разтваря вещите си,

²⁹de går over Passet: "I Geba holder vi Natterast!" Rama ryster, Sauls Gibea flyr.

²⁹Минаха през прохода, нощуваха в Гава; Рама трепери, Гавая Саулова се разбягва.

³⁰Skrig højt, Gallims Datter! Lyt til, Lajsja! Stem i, Anatot!

³⁰Извикай с висок глас, Галимова дъщерьо! Слушай, Лаисе! [и] ти, бедни Анатоте!

³¹Madmena flyr, Gebims Folk bjærger deres Gods.

³¹Мадмина е бежанец; Жителите на Гевим се събират на бяг.

³²Endnu i Dag står han i Nob; han svinger Hånden mod Zions Datters Bjerg, Jerusalems Høj -

³²И като предстои само днес в Ноб. Ще помаха с ръката си към хълма на сионовата дъщеря, Към хълма на Ерусалим.

³³Se, Herren, Hærskarers HERRE, afhugger hans Grene med Gru; de knejsende Stammer fældes, de stolte Træer må segne.

³³Ето, Господ Иеова на Силите Ще изкастри хубавите клончета със страшна [сила]; Високо израсналите ще се отсекат, И издигнатите ще се снишат.

³⁴Med Jernet gør han lyst i Skovens Tykning, og Libanon falder for den Herlige.

³⁴Ще изсече с желязо горските гъсталаци; И Ливан ще падне чрез Могъщия.