¹Men engang skal der ikke længer være Mørke i det Land, hvor der nu er Trængsel; i Fortiden bragte han Skændsel over Zebulons og Naftalis Land, Men i Fremtiden bringer han Ære over Vejen langs Søen, Landet hinsides Jordan, Hedningernes Kreds.

¹Но на измъчената [земя] не [ще има] мрак Както в предишните времена, Когато Той унижи земята Завулон и земята Нефталим; Но в послешните времена ще я направи славна- [Нея, която] по пътя към езерото {Т.е., Галилейското. [Еврейски]: Морето.}, оттатък Иордан, Галилея на народите.

²Det Folk, som vandrer i Mørke, skal skue så stort et Lys; Lys stråler frem over dem, som bor i Mulmets Land.

²Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; На ония, които седяха в земя на мрачна {Еврейски: Смъртта.} сянка Изгря им светлина.

³Du gør Fryden mangfoldig, Glæden stor, de glædes for dit Åsyn, som man glædes i Høst, ret som man jubler, når Bytte deles.

³Умножил си народа, Увеличил си радостта му; Радват се пред Тебе както се радват във [време на] жетва, Както се радват, когато делят користи.

⁴Thi dets tunge Åg og Stokken til dets Ryg, dets Drivers Kæp, har du brudt som på Midjans Dag;

⁴Защото Ти си строшил, както в деня на Мадиама, Тежкия им хомот, тоягата за плещите им, [И] бичът на угнетителя им.

⁵ja, hver en Støvle, der tramper i Striden, og Kappen, der søles i Blod, skal brændes og ende som Luernes Rov.

⁵Защото всяка чизма на обутия ратник в шума, И облеклата валяни в кръв, Ще бъдат за изгаряне [и] гориво за огън.

⁶Thi et Barn er født os, en Søn er os givet, på hans Skulder skal Herredømmet hvile; og hans Navn skal være: Underfuld Rådgiver, Vældig Gud, Evigheds Fader, Fredsfyrste.

⁶Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.

⁷Stort bliver Herredømmet, endeløs Freden over Davids Trone og over hans Rige, at det må grundes og fæstnes ved Ret og Retfærd fra nu og til evig Tid. Hærskarers HERREs Nidkærhed gør det.

⁷Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават На Давидовия престол и на неговото царство, За да го утвърди и поддържа, Чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

⁸Et Ord sender Herren mod Jakob, i Israel slår det ned;

⁸Господ изпрати слово на Якова; И то свърхлетя [и] върху Израиля.

⁹alt Folket får det at kende, Efraim og Samarias Borgere. Thi de siger i Hovmod og Hjertets Stolthed:

⁹И всичките люде ще [го] познаят, Дори Ефрем и жителите на Самария, Които гордо и с надменно сърце казват:

¹⁰"Teglsten faldt, vi bygger med Kvader, Morbærtræer blev fældet, vi får Cedre i Stedet!"

¹⁰Кирпичите паднаха, но ние ще съзидаме с дялани камъни; Черниците се изсякоха, но ще [ги] заменим с кедри.

¹¹Da rejser HERREN dets Uvenner mod det og ægger dets Fjender op,

¹¹Затова Господ ще подигне отгоре му ония, които се противиха против Расина, И ще възбуди неприятелите му, -

¹²Syrerne forfra, Filisterne bagfra, de æder Israel med opspilet Gab. Men trods alt har hans Vrede ej lagt sig, hans Hånd er fremdeles rakt ud.

¹²Сирийците отпред, и филистимците отдире, - И те ще изядат Израиля с отворени уста. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

¹³Men til ham, der slår det, vender Folket ej om, de, søger ej Hærskarers HERRE.

¹³Но пак людете не се връщат към Този, Който ги поразява, Нито търсят Господа на Силите.

¹⁴Da hugger HERREN Hoved og Hale af Israel, Palme og Siv på en eneste Dag.

¹⁴Затова Господ ще отсече от Израиля в един ден И глава и опашка, палмов клон и тръстика.

¹⁵Den ældste og agtede er Hoved, Løgnprofeten er Hale.

¹⁵(Старецът и почтеният [мъж], той е глава; А пророкът, който поучава лъжи, той е опашка).

¹⁶De ledende i dette Folk leder vild, og de, der ledes, opsluges.

¹⁶Защото водителите на тия люде ги заблуждават, И водените от тях загиват.

¹⁷Derfor glædes ej Herren ved dets unge Mænd, har ej Medynk med dets faderløse og Enker. Thi alle er Niddinger og Ugerningsmænd, og hver en Mund taler Dårskab. Men trods alt har hans Vrede ej lagt sig, hans Hånd er fremdeles rakt ud.

¹⁷Затова Господ не ще се зарадва за юношите им, Нито ще се смили за сирачетата и вдовиците им; Понеже те всички са нечестиви и злодейци, И всички уста говорят безумие. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

¹⁸Thi Gudløshed brænder som Ild, fortærer Torn og Tidsel, sætter Ild på det tætte Krat, så det hvirvler op i Røg.

¹⁸Защото беззаконието изгаря като огън, Който пояжда глоговете и тръните; Да! Той пламти в горските гъсталаци, И те се издигат като тежки облаци дим.

¹⁹Ved Hærskarers HERREs Vrede står Landet i Brand, og Folket bliver som Føde for Ilden; de skåner ikke hverandre.

¹⁹От гнева на Господа на Силите земята изгоря. И людете ще бъдат като гориво за огън; Никой не жали брата си.

²⁰Man snapper til højre og hungrer, æder om sig til venstre og mættes dog ej. Hver æder sin Næstes Kød,

²⁰Човек ще граби отдясно, но ще [остане] гладен; И ще яде наляво, но не ще се насити! Всеки от тях ще яде месата на своята мишца, -

²¹Manasse Efraim, Efraim Manasse, og de overfalder Juda sammen. Men trods alt har hans Vrede ej lagt sig, hans Hånd er fremdeles rakt ud.

²¹Манасия Ефрема, и Ефрем Манасия, И те заедно ще бъдат против Юда. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.