¹Dette er, hvad Esajas, Amoz's Søn, skuede om Jerusalem:

¹Словото, което се откри на Амосовия син Исаия за Юда и Ерусалим:

²Det skal ske i de sidste Dage, at HERRENs Huses Bjerg, grundfæstet på Bjergenes Top, skal løfte sig op over Højene. Did skal Folkene strømme

²В послешните дни Хълмът на дома Господен Ще се утвърди по-високо от [всичките] хълмове, И ще се издигне над бърдата; И всичките народи ще се стекат на него.

³og talrige Folkeslag vandre: "Kom, lad os drage til HERRENs Bjerg, til Jakobs Guds Hus; han skal lære os sine Veje, så vi kan gå på hans Stier; thi fra Zion udgår Åbenbaring, fra Jerusalem, HERRENs Ord:"

³И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, да възлезем на хълма Господен, В дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, И ние ще ходим в пътеките Му, Защото от Сион ще излезе поуката, И словото Господно от Ерусалим.

⁴Da dømmer han Folk imellem, skifter Ret mellem talrige Folkeslag; deres Sværd skal de smede til Plovjern, deres Spyd til Vingårdsknive; Folk skal ej løfte Sværd mod Folk, ej øve sig i Våbenfærd mer.

⁴[Бог] ще съди между народите, И ще решава между много племена; И те ще изковат ножовете си на палешници, И копията си на сърпове; Народ против народ няма да дигне нож, Нито ще се учат вече на война.

⁵Kom, Jakobs Hus, lad os vandre i HERRENs Lys!

⁵Доме Яковов, дойдете, И нека ходим в Господната светлина.

⁶Thi du forskød dit Folk, Jakobs Hus; de er fulde af Østens Væsen og spår, som var de Filistre, giver Folk fra Udlandet Håndslag.

⁶Понеже Ти си оставил людете Си, Якововия дом, Защото те се напълниха [с обичаи] от изток, И станаха предвещатели като филистимците, И направиха завет с чадата на иноплеменниците.

⁷Deres Land er fuldt af Sølv og Guld, talløse er deres Skatte; deres Land er fuldt af Heste, talløse er deres vogne;

⁷И земята им се напълни със сребро и злато, Та няма край на съкровищата им; Напълни им се земята и с коне, Та няма край на колесниците им;

⁸deres Land er fuldt af Afguder, de tilbeder Værk af deres Hænder, Ting, deres Fingre har lavet.

⁸И напълни се земята им с идоли; Поклониха се на делата на своите си ръце, И онова, което самите им пръсти направиха;

⁹Men bøjes skal Mennesket, Manden ydmyges, tilgiv dem ikke!

⁹И наведе се долният човек, И сниши се големец; Затова недей им прощава.

¹⁰Gå ind i Klippen, skjul dig, i Støvet for HERRENs Rædsel, hans Højheds Herlighed!

¹⁰Влез в скалата и скрий се в пръстта Поради страха от Господа, И поради славата на Неговото величие.

¹¹Sine stolte Øjne skal Mennesket slå ned, Mændenes Hovmod skal bøjes, og HERREN alene være høj på hin Dag.

¹¹Гордите погледи на човеците ще се унижат, И високоумието на човеците ще се наведе; А само Господ ще се възвиси в оня ден.

¹²Thi en Dag har Hærskarers HERRE mod alt det høje og knejsende, mod alt ophøjet og stolt,

¹²Защото ще има ден, [когато] Господ на Силите [ще бъде ]Против всеки горделив и надменен [човек, ]И против всичко, което се надига, (и ще се унижи),

¹³med alle Libanons Cedre, de knejsende høje, og alle Basans Ege,

¹³Против всичките ливански кедри, високи и издигнати, И против всичките васански дъбове,

¹⁴mod alle knejsende Bjerge og alle høje Fjelde,

¹⁴Против всичките високи планини, И против всичките възвишени бърда,

¹⁵mod alle stolte Tårne og alle stejle Mure,

¹⁵Против всяка висока кула, И против всяка укрепена стена,

¹⁶mod alle Tarsisskibe og hver en kostelig Ladning.

¹⁶Против всичките тарсийски кораби, И против всичко що е приятно да се гледа.

¹⁷Da skal Menneskets Stolthed bøjes, Mændenes Hovmod ydmyges. og HERREN alene være høj på hin Dag.

¹⁷Гордото носене на човека ще се наведе, И надменността ще се унижи; А само Господ ще се възвиси в оня ден.

¹⁸Afguderne skal helt forsvinde.

¹⁸И идолите съвсем ще изчезнат,

¹⁹Og man skal gå ind i Klippehuler og Jordhuller for HERRENs Rædsel, hans Højheds Herlighed når han står op for at forfærde Jorden.

¹⁹И човеците ще влязат в пещерите на скалите И в дупките на земята, Поради страха от Господа, и поради славата на величието Му, Когато стане да разтърси земята.

²⁰På hin Dag skal Mennesket slænge sine Guder af Sølv og Guld, som han lavede sig for at tilbede dem, hen til Muldvarpe og Flagermus

²⁰В оня ден човек ще хвърли на къртовете и на прилепите Сребърните идоли и златните идоли, Които си е направил за да им се кланя,

²¹for at gå ind i Klipperevner og Fjeldkløfter for HERRENs Rædsel, hans Højheds Herlighed, når han står op for at forfærde Jorden.

²¹За да влезе в канаристите подземия И в пукнатините на скалите, Поради страха от Господа и поради славата на величието Му, Когато стане да разтърси земята.

²²Slå ikke mer eders Lid til Mennesker, i hvis Næse der kun er flygtig Ånde, thi hvad er de at regne for?

²²Оставете се от човека, в чиито ноздри е лъх; Защото за какво може да се разчита на него?