¹Kan du trække Krokodillen op med Krog og binde dens Tunge med Snøre?

¹Можеш ли да извлечеш крокодила {Левиатан.} с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

²Kan du mon stikke et Siv i dens Snude, bore en Krog igennem dens Kæber?

²Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

³Mon den vil trygle dig længe og give dig gode Ord?

³Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

⁴Mon den vil indgå en Pagt med dig, så du får den til Træl for evigt?

⁴Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

⁵Han du mon lege med den som en Fugl og tøjre den for dine Pigebørn?

⁵Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за [забава на] момичетата си?

⁶Falbyder Fiskerlauget den og stykker den ud mellem Sælgerne?

⁶Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

⁷Mon du kan spække dens Hud med Kroge og med Harpuner dens Hoved?

⁷Можеш ли прониза {Еврейски: Напълни.} кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

⁸Læg dog engang din Hånd på den! Du vil huske den Kamp og gør det ej mer.

⁸Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече [това].

⁹Det Håb vilde blive til Skamme, alene ved Synet lå du der.

⁹Ето, надеждата [да го хване] някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

¹⁰Ingen drister sig til at tirre den, hvem holder Stand imod den?

¹⁰Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

¹¹Hvem møder den og slipper fra det hvem under hele Himlen?

¹¹Кой Ми е дал по-напред, та да [му] отплатя? [Все що има] под цялото небе е Мое.

¹²Jeg tier ej om dens Lemmer, hvor stærk den er, hvor smukt den er skabt.

¹²Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство.

¹³Hvem har trukket dens Klædning af, trængt ind i dens dobbelte Panser?

¹³Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти {Еврейски: Юзди.}?

¹⁴Hvem har åbnet dens Ansigts Døre? Rundt om dens Tænder er Rædsel.

¹⁴Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

¹⁵Dens Ryg er Reder af Skjolde, dens Bryst er et Segl af Sten;

¹⁵[Той] се гордее с наредените [си] люспи, Съединени заедно [като че ли] плътно запечатани;

¹⁶de sidder tæt ved hverandre, Luft kommer ikke ind derimellem;

¹⁶Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

¹⁷de hænger fast ved hverandre, uadskilleligt griber de ind i hverandre.

¹⁷Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

¹⁸Dens Nysen fremkalder strålende Lys, som Morgenrødens Øjenlåg er dens Øjne.

¹⁸Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

¹⁹Ud af dens Gab farer Fakler, Ildgnister spruder der frem.

¹⁹Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

²⁰Em står ud af dens Næsebor som af en ophedet, kogende Kedel.

²⁰Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне [над пламнали] тръстики.

²¹Dens Ånde tænder som glødende Kul, Luer står ud af dens Gab.

²¹Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му.

²²Styrken bor på dens Hals, og Angsten hopper foran den.

²²На врата му обитава сила, И [всички] заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.} пред него.

²³Tæt sidder Kødets Knuder, som støbt til Kroppen; de rokkes ikke;

²³Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

²⁴fast som Sten er dens Hjerte støbt, fast som den nederste Møllesten.

²⁴Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

²⁵Når den rejser sig, gyser Helte, fra Sans og Samling går de af Skræk.

²⁵Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

²⁶Angriberens Sværd holder ikke Stand, ej Kastevåben, Spyd eller Pil.

²⁶Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

²⁷Jern regner den kun for Halm og Kobber for trøsket Træ;

²⁷Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

²⁸Buens Søn slår den ikke på Flugt, Slyngens Sten bliver Strå for den,

²⁸Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

²⁹Stridskøllen regnes for Rør, den ler ad det svirrende Spyd.

²⁹Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

³⁰På Bugen er der skarpe Rande, dens Spor i Dyndet er som Tærskeslædens;

³⁰[Като] остри камъни има по долните му части; Простира [като белези от] диканя върху тинята;

³¹Dybet får den i Kog som en Gryde, en Salvekedel gør den af Floden;

³¹Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

³²bag den er der en lysende Sti, Dybet synes som Sølverhår.

³²Остава подир себе си светла диря, [Тъй щото] някой би помислил, че бездната е побеляла [от старост].

³³Dens Lige findes ikke på Jord, den er skabt til ikke at frygte.

³³На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

³⁴Alt, hvad højt er, ræddes for den, den er Konge over alle stolte Dyr.

³⁴Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове {Еврейски: Синове на гордостта.}.