¹HERRENs Ord kom til Jonas, Amittajs Søn, således:

¹Господното слово дойде към Иона Аматиевия син и рече:

²"Stå op og gå til Nineve, den store Stad, udråb over den, at deres Ondskab er kommet op for mit Åsyn."

²Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му възлезе пред Мене.

³Men Jonas stod op for at fly fra HERRENs Åsyn til Tarsis. Han drog ned til Jafo, og da han fandt et Skib, som skulde til Tarsis betalte han, hvad Rejsen kostede, og gik om Bord for at sejle med til Tarsis bort fra HERRENs Åsyn.

³Но Иона стана да побегне в Тарсис от Господното присъствие; и, като слезе в Иопия, намери кораб който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и влезе в него за да отиде с тях в Тарсис от Господното присъствие.

⁴Men HERREN Iod et stærkt Vejr fare hen over Havet, og en stærk Storm rejste sig på Havet, så Skibet var ved at gå under.

⁴Но Господ подигна силен вятър по морето, и стана голяма буря в морето, тъй че корабът изглеждаше, че ще се разбие.

⁵Sømændene blev rædde og råbte hver til sin Gud, og de kastede alle Sager i Skibet over Bord for at lette det. Men Jonas var gået ned i det underste Skibsrum og lå i dyb Søvn dernede.

⁵Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог, и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Иона бе слязъл и легнал във дъното на кораба, и спеше дълбоко.

⁶Skibsføreren gik da ned til ham og sagde: "Hvor kan du sove? Stå op og råb til din Gud! Måske vil Gud komme os i Hu, så vi ikke omkommer."

⁶Затова корабоначалникът се приближи при него и рече: Какво става с тебе, спящий? Стани, призови Бога си, негли Бог си спомни за нас, и не загинем.

⁷Så sagde de til hverandre: "Kom, lad os kaste Lod for at få at vide, hvem der er Skyld i, at denne Ulykke er tilstødt os!" Og de kastede Lod, og Loddet ramte Jonas.

⁷После си рекоха един на друг: Елате, да хвърлим жребие та да познаем по коя причина е това зло на нас. И като хвърлиха жребие, то падна на Иона.

⁸Da sagde de til ham: "Sig os, hvem der er Skyld i, at denne Ulykke er tilstødt os! Hvad er du, og hvor kommer du fra? Hvilket Land er du fra, og hvilket Folk hører du til?"

⁸Тогава му рекоха: Кажи ни, молим ти се, по коя причина е това зло на нас. Каква ти е работата? и от где идеш? от коя си земя? и от кои си люде?

⁹Han svarede: "Jeg er Hebræer, og jeg frygter HERREN, Himmelens Gud, som har skabt Havet og det tørre Land."

⁹А той им рече: Аз съм евреин, и се боя от Господа небесния Бог, който направи морето и сушата.

¹⁰Så grebes Mændene af stor Rædsel og sagde til ham: "Hvad har du gjort!" Thi de fik at vide, at han flyede fra HERRENs Åsyn; det sagde han dem.

¹⁰Тогава човеците се много уплашиха, и рекоха му: Защо си сторил това? (Защото човеците знаеха, че бягаше от Господното присъствие, понеже беше им казал.)

¹¹Og de spurgte ham: "Hvad skal vi gøre med dig, så vi får Havet til at lægge sig? Thi det rejser sig mere og mere."

¹¹Тогава му рекоха: Що да ти сторим за да утихне за нас морето? (Защото морето ставаше все по-бурно).

¹²Han svarede: "Tag og kast mig i Havet! Så får I det til at lægge sig; thi jeg ved, at jeg er Skyld i, at dette stærke Vejr er over eder."

¹²И рече им: Вземете ме та ме хвърлете в морето, и морето ще утихне за вас; защото зная, че поради мене ви постигна тая голяма буря.

¹³Mændene søgte nu at ro tilbage til Land, men kunde ikke, da Havet rejste sig mere og mere imod dem.

¹³Но пак, човеците гребяха силно за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.

¹⁴Så råbte de til HERREN; "Ak, HERRE! Lad os ikke omkomme for denne Mands Sjæls Skyld og lad ikke uskyldigt Blod komme over os; thi det erjo dig, HERRE, derhar gjort, som du vilde."

¹⁴Затова извикаха към Господа, казвайки: Молим Ти се, Господи, молим Ти се, да не загинем поради живота на тоя човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал.

¹⁵Derpå tog de Jonas og kastede ham i Havet, og straks lagde det sig.

¹⁵И тъй, взеха Иона та го хвърлиха в морето; и яростта на морето престана.

¹⁶Og Mændene grebes af stor Rædsel for HERREN, bragte ham et Slagtoffer og aflagde Løfter.

¹⁶Тогава човеците се убояха твърде много от Господа; и принесоха жертва Господу, и направиха обреци.

¹⁷Men HERREN bød en stor Fisk sluge Jonas; og Jonas var i Fiskens Bug tre Dage og tre Nætter.

¹⁷А Господ бе определил една голяма риба да погълне Иона; и Иона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.