¹Da bad Jonas i Fiskens Bug til HERREN sin Gud

¹Тогава Иона се помоли на Господа своя Бог из вътрешността на рибата, като каза:

²og sagde: Jeg råbte i Nøden til HERREN, og han svarede mig; jeg skreg fra Dødsrigets Skød, og du hørte min Røst.

²В скръбта си извиках към Господа, и Той ме послуша; Из вътрешността на преизподнята извиках, [и] Ти чу гласа ми.

³Du kasted mig i Dybet midt i Havet, Strømmen omgav mig; alle dine Brændinger og Bølger skyllede over mig.

³Защото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето, И потоци ме обиколиха; Всичките твои вълни и големи води преминаха над мене.

⁴Jeg tænkte: "Bort er jeg stødt fra dine Øjne, aldrig mer skal jeg skue dit hellige Tempel."

⁴И аз рекох: Отхвърлен съм отпред очите Ти; Но пак, ще погледна наново към светия Твой храм.

⁵Vandene trued min Sjæl, Dybet omgav mig, Tang var viklet om mit Hoved; til Bjergenes Rødder

⁵Водите ме обкръжиха дори до душа, Бездната ме обгърна, Морският бурен се обви около главата ми.

⁶steg jeg ned, til Jordens Slåer, de evige Grundvolde; da drog du mit Liv op af Graven, HERRE min Gud.

⁶Слязох до дъното на планините; Земните лостове ме [затвориха] за винаги; Но пак, Ти, Господи Боже мой, си избавил живота ми из рова.

⁷Da min Sjæl vansmægtede i mig, kom jeg HERREN i Hu, og min Bøn steg op til dig i dit hellige Tempel.

⁷Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа, И молитвата ми влезе при Тебе в светия Ти храм.

⁸De, der dyrker det tomme Gøgl, lader Gudsfrygt fare;

⁸Ония, които уповават на лъжливите суети, Оставят милостта, [спазвана] за тях.

⁹men jeg vil bringe dig Ofre med Lovsangs Toner og indfri de Løfter, jeg gav. Hos HERREN er Frelse.

⁹Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас; Ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа.

¹⁰Så talede HERREN til Fisken, og den spyede Jonas ud på det tørre Land.

¹⁰И Господ заповяда на рибата; и тя избълва Иона на сушата.