¹På hin dag gik Jesus ud af Huset og satte sig ved Søen.

¹В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.

²Og store Skarer samlede sig om ham, så han gik om Bord i et Skib og satte sig; og hele Skaren stod på Strandbredden.

²И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.

³Og han talte meget til dem i Lignelser og sagde: "Se, en Sædemand gik ud at så.

³И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;

⁴Og idet han såede, faldt noget ved Vejen; og Fuglene kom og åde det op.

⁴и като сееше някои[ зърна] паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.

⁵Og noget faldt på Stengrund, hvor det ikke havde megen Jord; og det voksede straks op, fordi det ikke havde dyb Jord.

⁵А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

⁶Men da Solen kom op, blev det svedet af, og fordi det ikke havde Rod, visnede det.

⁶а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.

⁷Og noget faldt iblandt Torne; og Tornene voksede op og kvalte det.

⁷Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.

⁸Og noget faldt i god Jord og bar Frugt, noget hundrede, noget tresindstyve, noget tredive Fold.

⁸А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

⁹Den, som har Øren, han høre!"

⁹Който има уши [да слуша], нека слуша.

¹⁰Og Disciplene gik hen og sagde til ham: "Hvorfor taler du til dem i Lignelser?"

¹⁰Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

¹¹Men han svarede og sagde til dem: "Fordi det er eder givet at kende Himmeriges Riges Hemmeligheder; men dem er det ikke givet.

¹¹А Той в отговор им каза: [Защото] на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

¹²Thi den, som har, ham skal der gives, og han skal få Overflod; men den, som ikke har, fra ham skal endog det tages, som han har.

¹²Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

¹³Derfor taler jeg til dem i Lignelser, fordi de skønt seende dog ikke se, og hørende dog ikke høre og forstå ikke heller.

¹³Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.

¹⁴Og på dem opfyldes Esajas's Profeti, som siger: Med eders Øren skulle I høre og dog ikke forstå og se med eders Øjne og dog ikke se.

¹⁴На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: "С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.

¹⁵Thi dette Folks Hjerte er blevet sløvet, og med Ørene høre de tungt, og deres Øjne have de tillukket, for at de ikke skulle se med Øjnene og høre med Ørene og forstå med Hjertet og omvende sig, på jeg kunde helbrede dem.

¹⁵Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля".

¹⁶Men salige ere eders Øjne, fordi de se, og eders Øren, fordi de høre.

¹⁶А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.

¹⁷Thi sandelig, siger jeg eder, mange Profeter og retfærdige attråede at se, hvad I se, og så det ikke; og at høre, hvad I høre, og hørte det ikke.

¹⁷Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

¹⁸Så hører nu I Lignelsen om Sædemanden!

¹⁸Вие, прочее, чуйте [какво значи] притчата за сеяча.

¹⁹Når nogen hører Rigets Ord og ikke forstår det, da kommer den Onde og river det bort, som er sået i hans Hjerte; denne er det, som blev sået ved Vejen.

¹⁹При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.

²⁰Men det, som blev sået på Stengrund, er den, som hører Ordet og straks modtager det med Glæde.

²⁰А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;

²¹Men han har ikke Rod i sig og holder kun ud til en Tid; men når der kommer Trængsel eller Forfølgelse for Ordets Skyld, forarges han straks.

²¹корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.

²²Men det, som blev sået iblandt Torne, er den, som hører Ordet, og Verdens Bekymring og Rigdommens Forførelse kvæler Ordet, og det bliver uden Frugt.

²²А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

²³Men det, som blev sået i god Jord, er den, som hører Ordet og forstår det, og som så bærer Frugt, en hundrede, en tresindstyve, en tredive Fold."

²³А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

²⁴En anden Lignelse fremsatte han for dem og sagde: "Himmeriges Rige lignes ved et Menneske, som såede god Sæd i sin Mark.

²⁴Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;

²⁵Men medens Folkene sov, kom hans Fjende og såede Ugræs iblandt Hveden og gik bort.

²⁵но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

²⁶Men da Sæden spirede frem og bar Frugt, da kom også Ugræsset til Syne.

²⁶И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

²⁷Og Husbondens Tjenere kom til ham og sagde: Herre, såede du ikke god Sæd i din Mark? Hvor har den da fået Ugræsset fra?

²⁷А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите?

²⁸Men han sagde til dem: Det har et fjendsk Menneske gjort. Da sige Tjenerne til ham: Vil du da, at vi skulle gå hen og sanke det sammen?

²⁸Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?

²⁹Men han siger: Nej, for at I ikke, når I sanke Ugræsset sammen, skulle rykke Hveden op tillige med det.

²⁹А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.

³⁰Lader dem begge vokse tilsammen indtil Høsten; og i Høstens Tid vil jeg sige til Høstfolkene: Sanker først Ugræsset sammen og binder det i Knipper for at brænde det, men samler Hveden i min Lade!"

³⁰Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

³¹En anden Lignelse fremsatte han for dem og sagde: "Himmeriges Rige ligner et Sennepskorn, som en Mand tog og såede i sin Mark.

³¹Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

³²Dette er vel mindre end alt andet Frø; men når det er vokset op, er det støre end Urterne og bliver et Træ, så at Himmelens Fugle komme og bygge Rede i dets Grene."

³²което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.

³³En anden Lignelse talte han til dem: "Himmeriges Rige ligner en Surdejg, som en Kvinde tog og lagde ned i tre Mål Mel, indtil det blev syret alt sammen."

³³Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

³⁴Alt dette talte Jesus til Skarerne i Lignelser, og uden Lignelse talte han intet til dem,

³⁴Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;

³⁵for at det skulde opfyldes, som er talt ved Profeten, der siger: "Jeg vil oplade min Mund i Lignelser; jeg vil udsige det, som har været skjult fra Verdens Grundlæggelse."

³⁵за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: - "Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света".

³⁶Da forlod han Skarerne og gik ind i Huset; og hans Disciple kom til ham og sagde: "Forklar os Lignelsen om Ugræsset på Marken!"

³⁶Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

³⁷Men han svarede og sagde: "Den, som sår den gode Sæd, er Menneskesønnen,

³⁷А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

³⁸og Marken er Verden, og den gode Sæd er Rigets Børn, men Ugræsset er den Ondes Børn,

³⁸нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;

³⁹og Fjenden, som såede det, er Djævelen; og Høsten er Verdens Ende; og Høstfolkene ere Engle.

³⁹неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.

⁴⁰Ligesom nu Ugræsset sankes sammen og opbrændes med Ild, således skal det ske ved Verdens Ende.

⁴⁰И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

⁴¹Menneskesønnen skal udsende sine Engle, og de skulle sanke ud af hans Rige alle Forargelserne og dem, som gøre Uret;

⁴¹Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,

⁴²og de skulle kaste dem i Ildovnen; der skal være Gråd og Tænders Gnidsel.

⁴²и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

⁴³Da skulle de retfærdige skinne som Solen i deres Faders Rige. Den. som har Øren, han høre!

⁴³Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.

⁴⁴Himmeriges Rige ligner en Skat. som er skjult i en Mark, og en Mand fandt og skjulte den, og af Glæde over den går han hen og sælger alt, hvad han har, og køber den Mark.

⁴⁴Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

⁴⁵Atter ligner Himmeriges Rige en Købmand, som søgte efter skønne Perler;

⁴⁵Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

⁴⁶og da han fandt een meget kostbar Perle, gik han hen og solgte alt, hvad han havde, og købte den.

⁴⁶и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

⁴⁷Atter ligner Himmeriges Rige et Vod, som blev kastet i Havet og samlede Fisk af alle Slags.

⁴⁷Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира[ риби] от всякакъв вид,

⁴⁸Og da det var blevet fuldt, drog man det op på Strandbredden og satte sig og sankede de gode sammen i Kar, men kastede de rådne ud.

⁴⁸и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

⁴⁹Således skal det gå til ved Verdens Ende. Englene skulle gå ud og skille de onde fra de retfærdige

⁴⁹Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,

⁵⁰og kaste dem i Ildovnen; der skal være Gråd og Tænders Gnidsel.

⁵⁰и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,

⁵¹Have I forstået alt dette?" De sige til ham: "Ja."

⁵¹[Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.

⁵²Men han sagde til dem: "Derfor er hver skriftklog, som er oplært for Himmeriges Rige, ligesom en Husbond, der tager nyt og gammelt frem af sit Forråd."

⁵²А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

⁵³Og det skete, da Jesus havde fuldendt disse Lignelser, drog han bort derfra.

⁵³Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.

⁵⁴Og han kom til sin Fædrene by og lærte dem i deres Synagoge, så at de bleve slagne af Forundring og sagde: "Hvorfra har han denne Visdom og de kraftige Gerninger?

⁵⁴И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела?

⁵⁵Er denne ikke Tømmermandens Søn? Hedder ikke hans Moder Maria og hans Brødre Jakob og Josef og Simon og Judas?

⁵⁵Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда?

⁵⁶Og hans Søstre, ere de ikke alle hos os? Hvorfra har han alt dette?"

⁵⁶И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?

⁵⁷Og de forargedes på ham. Men Jesus sagde til dem: "En Profet er ikke foragtet uden i sit eget Fædreland og i sit Hus,"

⁵⁷И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.

⁵⁸Og han gjorde ikke mange kraftige Gerninger der for deres Vantros Skyld.

⁵⁸И не извърши там много велики дела, поради неверието им.