¹På den Tid hørte Fjerdingsfyrsten Herodes Rygtet om Jesus.

¹В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, [който се носеше] за Исуса;

²Og han sagde til sine Tjenere: "Det er Johannes Døberen; han er oprejst fra de døde, derfor virke Kræfterne i ham."

²и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

³Thi Herodes havde grebet Johannes og bundet ham og sat ham i Fængsel for sin Broder Filips Hustru, Herodias's Skyld.

³Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа;

⁴Johannes sagde nemlig til ham: "Det er dig ikke tilladt at have hende."

⁴понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

⁵Og han vilde gerne slå ham ihjel, men frygtede for Mængden, thi de holdt ham for en Profet.

⁵И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

⁶Men da Herodes's Fødselsdag kom, dansede Herodias's Datter for dem; og hun behagede Herodes.

⁶А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред [събраните] и угоди на Ирода.

⁷Derfor lovede han med en Ed at give hende, hvad som helst hun begærede.

⁷Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

⁸Og tilskyndet af sin Moder siger hun: "Giv mig Johannes Døberens Hoved hid på et Fad!"

⁸А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

⁹Og Kongen blev bedrøvet; men for sine Eders og for Gæsternes Skyld befalede han, at det skulde gives hende.

⁹Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

¹⁰Og han sendte Bud og lod Johannes halshugge i Fængselet.

¹⁰И прати да обезглавят Иоана в тъмницата.

¹¹Og hans Hoved blev bragt på et Fad og givet Pigen, og hun bragte det til sin Moder.

¹¹И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

¹²Da kom hans Disciple og toge Liget og begravede ham, og de kom og forkyndte Jesus det.

¹²А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

¹³Og da Jesus hørte det, drog han bort derfra i et Skib til et øde Sted afsides; og da Skarerne hørte det, fulgte de ham til Fods fra Byerne.

¹³И Исус, като чу [това], оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

¹⁴Og da han kom i Land, så han en stor Skare, og han ynkedes inderligt over dem og helbredte deres syge.

¹⁴И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

¹⁵Men da det blev Aften, kom Disciplene til ham og sagde: "Stedet er øde, og Tiden er allerede forløben; lad Skarerne gå bort, for at de kunne gå hen i Landsbyerne og købe sig Mad."

¹⁵А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

¹⁶Men Jesus sagde til dem: "De have ikke nødig at gå bort; giver I dem at spise!"

¹⁶А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

¹⁷Men de sige til ham: "Vi have ikke her uden fem Brød og to Fisk."

¹⁷А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

¹⁸Men han sagde: "Henter mig dem hid!"

¹⁸А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

¹⁹Og han bød Skarerne at sætte sig ned i Græsset og tog de fem Brød og de to Fisk, så op til Himmelen og velsignede; og han brød Brødene og gav Disciplene dem, og Disciplene gave dem til Skarerne.

¹⁹Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

²⁰Og de spiste alle og bleve mætte; og de opsamlede det, som blev tilovers af Stykkerne, tolv Kurve fulde

²⁰И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

²¹Men de, som spiste, vare omtrent fem Tusinde Mænd, foruden Kvinder og Børn.

²¹А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

²²Og straks nødte han sine Disciple til at gå om Bord i Skibet og i Forvejen sætte over til hin Side, medens han lod Skarerne gå bort.

²²И на часа [Исус] накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

²³Og da han havde ladet Skarerne gå bort, gik han op på Bjerget afsides for at bede. Og da det blev silde, var han der alene.

²³И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.

²⁴Men Skibet var allerede midt på Søen og led Nød af Bølgerne; thi Vinden var imod.

²⁴А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

²⁵Men i den fjerde Nattevagt kom han til dem, vandrende på Søen.

²⁵А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

²⁶Og da Disciplene så ham vandre på Søen, bleve de forfærdede og sagde: "Det er et Spøgelse;" og de skrege af Frygt.

²⁶И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

²⁷Men straks talte Jesus til dem og sagde: "Værer frimodige; det er mig, frygter ikke!"

²⁷А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

²⁸Men Peter svarede ham og sagde: "Herre! dersom det er dig, da byd mig at komme til dig på Vandet!"

²⁸И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

²⁹Men han sagde: "Kom!" Og Peter trådte ned fra Skibet og vandrede på Vandet for at komme til Jesus.

²⁹А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

³⁰Men da han så det stærke Vejr, blev han bange; og da han begyndte at synke, råbte han og sagde: "Herre, frels mig!"

³⁰Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

³¹Og straks udrakte Jesus Hånden og greb ham, og han siger til ham: "Du lidettroende, hvorfor tvivlede du?"

³¹И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

³²Og da de stege op i Skibet, lagde Vinden sig.

³²И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

³³Men de, som vare i Skibet, faldt ned for ham og sagde: "Du er sandelig Guds Søn."

³³А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

³⁴Og da de vare farne over, landede de i Genezareth.

³⁴И като преминаха [езерото], дойдоха в генисаретската земя.

³⁵Og da Folkene på det Sted kendte ham, sendte de Bud til hele Egnen der omkring og bragte alle de syge til ham.

³⁵И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;

³⁶Og de bade ham, at de blot måtte røre ved Fligen af hans Klædebon; og alle de, som rørte derved, bleve helbredede.

³⁶и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.