¹Da kommer der fra Jerusalem Farisæere og skriftkloge til Jesus og sige:

¹Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:

²"Hvorfor overtræde dine Disciple de gamles Overlevering? thi de to ikke deres Hænder, når de holde Måltid."

²Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.

³Men han svarede og sagde til dem: "Hvorfor overtræde også I Guds Bud for eders Overleverings Skyld?

³А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

⁴Thi Gud har påbudt og sagt: "Ær din Fader og Moder;" og: "Den, som hader Fader eller Moder, skal visselig dø."

⁴Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

⁵Men I sige: "Den, som siger til sin Fader eller sin Moder: "Det, hvormed du skulde være hjulpet af mig, skal være en Tempelgave," han skal ingenlunde ære sin Fader eller sin Moder."

⁵Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,

⁶Og I have ophævet Guds Lov for eders Overleverings Skyld.

⁶- той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.

⁷I Hyklere! Rettelig profeterede Esajas om eder, da han sagde:

⁷Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -

⁸"Dette Folk ærer mig med Læberne; men deres Hjerte er langt borte fra mig.

⁸"Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.

⁹Men de dyrke mig forgæves,idet de lære Lærdomme, som ere Menneskers Bud."

⁹Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават [за] поучения човешки заповеди".

¹⁰Og han kaldte Folkeskaren til sig og sagde til dem: "Hører og forstår!

¹⁰И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!

¹¹Ikke det, som går ind i Munden, gør Mennesket urent, men det, som går ud af Munden, dette gør Mennesket urent."

¹¹Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.

¹²Da kom hans Disciple hen og sagde til ham: "Ved du, at Farisæerne bleve forargede, da de hørte den Tale?"

¹²Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?

¹³Men han svarede og sagde: "Enhver Plantning, som min himmelske Fader ikke har plantet, skal oprykkes med Rode.

¹³А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.

¹⁴Lader dem fare, det er blinde Vejledere for blinde; men når en blind leder en blind, falde de begge i Graven."

¹⁴Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.

¹⁵Men Peter svarede og sagde til ham: "Forklar os Lignelsen!"

¹⁵Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.

¹⁶Og han sagde: "Ere også I endnu så uforstandige?

¹⁶А Той каза: И вие ли сте още без разумение.

¹⁷Forstår I endnu ikke, at alt, hvad der går ind i Munden, går i Bugen og føres ud ad den naturlige Vej?

¹⁷Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?

¹⁸Men det, som går ud af Munden, kommer ud fra Hjertet, og det gør Mennesket urent.

¹⁸А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.

¹⁹Thi ud fra Hjertet kommer der onde Tanker, Mord, Hor, Utugt, Tyverier, falske Vidnesbyrd, Forhånelser.

¹⁹Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

²⁰Det er disse Ting, som gøre Mennesket urent; men at spise med utoede Hænder gør ikke Mennesket urent."

²⁰Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.

²¹Og Jesus gik bort derfra og drog til Tyrus's og Sidons Egne.

²¹И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.

²²Og se, en kananæisk Kvinde kom fra disse Egne, råbte og sagde: "Herre, Davids Søn! forbarm dig over mig! min Datter plages ilde af en ond Ånd."

²²И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

²³Men han svarede hende ikke et Ord. Da trådte hans Disciple til, bade ham og sagde: "Skil dig af med hende, thi hun råber efter os."

²³Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.

²⁴Men han svarede og sagde: "Jeg er ikke udsendt uden til de fortabte Får af Israels Hus."

²⁴А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.

²⁵Men hun kom og kastede sig ned for ham og sagde: "Herre, hjælp mig!"

²⁵А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.

²⁶Men han svarede og sagde: "Det er ikke smukt at tage Børnenes Brød og kaste det for de små Hunde."

²⁶Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

²⁷Men hun sagde: "Jo, Herre! de små Hunde æde jo dog også af de Smuler, som falde fra deres Herrers Bord."

²⁷А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.

²⁸Da svarede Jesus og sagde til hende: "O Kvinde, din Tro er stor, dig ske, som du vil!" Og hendes Datter blev helbredt fra samme Time.

²⁸Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

²⁹Og Jesus gik bort derfra og kom hen til Galilæas Sø, og han gik op på Bjerget og satte sig der.

²⁹И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.

³⁰Og store Skarer kom til ham og havde lamme, blinde, stumme, Krøblinge og mange andre med sig; og de lagde dem for hans Fødder, og han helbredte dem,

³⁰И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;

³¹så at Skaren undrede sig, da de så, at stumme talte, Krøblinge bleve raske, lamme gik, og blinde så; og de priste Israels Gud.

³¹така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

³²Men Jesus kaldte sine Disciple til sig og sagde: "Jeg ynke s inderligt over Skaren; thi de have allerede tøvet hos mig tre Dage og have intet at spise; og lade dem gå fastende bort, vil jeg ikke, for at de ikke skulle vansmægte på Vejen."

³²А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.

³³Og hans Disciple sige til ham: "Hvorfra skulle vi få så mange Brød i en Ørken, at vi kunne mætte så mange Mennesker?"

³³Учениците Му казаха: Отгде [да имаме] в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?

³⁴Og Jesus siger til dem: "Hvor mange Brød have I?" Men de sagde: "Syv og nogle få Småfisk."

³⁴Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.

³⁵Og han bød Skaren at sætte sig ned på Jorden

³⁵Тогава заповяда на народа да насядат на земята.

³⁶og tog de syv Brød og Fiskene, takkede, brød dem og gav Disciplene dem, og Disciplene gave dem til Skarerne.

³⁶И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.

³⁷Og de spiste alle og bleve mætte; og de opsamlede det, som blev tilovers af Stykkerne, syv Kurve fulde.

³⁷И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.

³⁸Men de, som spiste, vare fire Tusinde Mænd, foruden Kvinder og Børn.

³⁸А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.

³⁹Og da han havde ladet Skarerne gå bort, gik han om Bord i Skibet og kom til Magadans Egne.

³⁹И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.