¹Og da de nærmede sig Jerusalem og kom til Bethfage ved Oliebjerget, da udsendte Jesus to Disciple og sagde til dem:

¹И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:

²"Går hen i den Landsby, som ligger lige for eder; og straks skulle I finde en Aseninde bunden og et Føl hos hende; løser dem og fører dem til mig!

²Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете [ги] и докарайте Ми [ги].

³Og dersom nogen siger noget til eder, da siger, at Herren har Brug for dem, så skal han straks sende dem."

³И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.

⁴Men dette er sket, for at det skulde opfyldes, der er talt ved Profeten, som siger:

⁴А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва: -

⁵"Siger til Zions Datter: Se, din Konge kommer til dig, sagtmodig og ridende på et Asen og på et Trældyrs Føl."

⁵"Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, Кротък и възседнал на осел И на осле, рожба на ослица".

⁶Men Disciplene gik hen og gjorde, som Jesus befalede dem;

⁶И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;

⁷og de hentede Aseninden og Føllet og lagde deres Klæder på dem, og han satte sig derpå.

⁷докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.

⁸Men de fleste af Folkeskaren bredte deres Klæder på Vejen, andre huggede Grene af Træerne og strøede dem på Vejen.

⁸А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.

⁹Men Skarerne, som gik foran ham og fulgte efter, råbte og sagde: "Hosanna Davids Søn! velsignet være den, som kommer, i Herrens Navn! Hosanna i det højeste!"

⁹А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия син! благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!

¹⁰Og da han drog ind i Jerusalem, kom hele Staden i Bevægelse og sagde: "Hvem er denne?"

¹⁰И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Тоя?

¹¹Men Skarerne sagde: "Det er Profeten Jesus fra Nazareth i Galilæa."

¹¹А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет галилейски.

¹²Og Jesus gik ind i Guds Helligdom og uddrev alle dem, som solgte og købte i Helligdommen, og han væltede Vekselerernes Borde og Duekræmmernes Stole.

¹²И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:

¹³Og han siger til dem: "Der er skrevet: Mit Hus skal kaldes et Bedehus; men I gøre det til en Røverkule."

¹³Писано е: "Домът ми ще се нарече молитвен дом" а вие го правите разбойнически вертеп.

¹⁴Og der kom blinde og lamme til ham i Helligdommen, og han helbredte dem.

¹⁴И [някои] слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.

¹⁵Men da Ypperstepræsterne og de skriftkloge så de Undergerninger, som han gjorde, og Børnene, som råbte i Helligdommen og sagde: "Hosanna Davids Søn!" bleve de vrede og sagde til ham:

¹⁵А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:

¹⁶"Hører du, hvad disse sige?" Men Jesus siger til dem: "Ja! have I aldrig læst: Af umyndiges og diendes Mund har du beredt dig Lovsang?"

¹⁶Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели [тая дума]: - "Из устата на младенците и сучещите Приготвил си хвала?"

¹⁷Og han forlod dem og gik uden for Staden til Bethania og overnattede der.

¹⁷И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.

¹⁸Men da han om Morgenen igen gik ind til Staden, blev hen hungrig.

¹⁸А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.

¹⁹Og han så et Figentræ ved Vejen og gik hen til det, og han fandt intet derpå uden Blade alene. Og han siger til det: "Aldrig i Evighed skal der vokse Frugt mere på dig!" Og Figentræet visnede straks.

¹⁹И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа.

²⁰Og da Disciplene så det, forundrede de sig og sagde: "Hvorledes kunde Figentræet straks visne?"

²⁰И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?

²¹Men Jesus svarede og sagde til dem: "Sandelig, siger jeg eder, dersom I have Tro og ikke tvivle, da skulle I ikke alene kunne gøre det med Figentræet, men dersom I endog sige til dette Bjerg: Løft dig op og kast dig i Havet, da skal det ske.

²¹А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.

²²Og alt, hvad I begære i Bønnen troende, det skulle I få."

²²И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

²³Og da han kom ind i Helligdommen, kom Ypperstepræsterne og Folkets Ældste hen til ham, medens han lærte, og de sagde: "Af hvad Magt gør du disse Ting, og hvem har givet dig denne Magt?"

²³И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? и кой Ти е дал тая власт?

²⁴Men Jesus svarede og sagde til dem: "Også jeg vil spørge eder om een Ting, og dersom I sige mig det, vil også jeg sige eder, af hvad Magt jeg gør disse Ting.

²⁴А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.

²⁵Johannes's Dåb, hvorfra var den? Fra Himmelen eller fra Mennesker?" Men de tænkte ved sig selv og sagde: "Sige vi: Fra Himmelen, da vil han sige til os: Hvorfor troede I ham da ikke?

²⁵Иоановото кръщение от къде беше? от небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:

²⁶Men sige vi: Fra Mennesker, frygte vi for Mængden; thi de holde alle Johannes for en Profet."

²⁶Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Иоана за пророк.

²⁷Og de svarede Jesus og sagde: "Det vide vi ikke." Da sagde også han til dem: "Så siger ikke heller jeg eder, af hvad Magt jeg gør disse Ting.

²⁷И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.

²⁸Men hvad tykkes eder? En Mand havde to Børn; og han gik til den første og sagde: Barn! gå hen, arbejd i Dag i min Vingård!

²⁸Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.

²⁹Men han svarede og sagde: Nej, jeg vil ikke; men bagefter fortrød han det og gik derhen.

²⁹А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.

³⁰Og han gik til den anden og sagde ligeså. Men han svarede og sagde: Ja, Herre! og gik ikke derhen.

³⁰Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде.

³¹Hvem af de to gjorde Faderens Villie?" De sige: "Den første." Jesus siger til dem: "Sandelig, siger jeg eder, at Toldere og Skøger gå forud for eder ind i Guds Rige.

³¹Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.

³²Thi Johannes kom til eder på Retfærdigheds Vej, og I troede ham ikke, men Toldere og Skøger troede ham; men endskønt I så det, fortrøde I det alligevel ikke bagefter, så I troede ham.

³²Защото Иоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.

³³Hører en anden Lignelse: Der var en Husbond, som plantede en Vingård og satte et Gærde omkring den og gravede en Perse i den og byggede et Tårn; og han lejede den ud til Vingårdsmænd og drog udenlands.

³³Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.

³⁴Men da Frugttiden nærmede sig, sendte han sine Tjenere til Vingårdsmændene for at få dens Frugter.

³⁴И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.

³⁵Og Vingårdsmændene grebe hans Tjenere, og en sloge de, en dræbte de, og en stenede de.

³⁵А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.

³⁶Atter sendte han andre Tjenere hen, flere end de første; og de gjorde ligeså med dem.

³⁶Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.

³⁷Men til sidst sendte han sin Søn til dem og sagde: De ville undse sig for min Søn.

³⁷Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.

³⁸Men da Vingårdsmændene så Sønnen, sagde de til hverandre: Det er Arvingen; kommer lader os slå ham ihjel og få hans Arv!

³⁸Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.

³⁹Og de grebe ham og kastede ham ud af Vingården og sloge ham ihjel.

³⁹И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.

⁴⁰Når da Vingårdens Herre kommer, hvad vil han så gøre med disse Vingårdsmænd?"

⁴⁰И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?

⁴¹De sige til ham: "Ilde vil han ødelægge de onde og leje sin Vingård ud til andre Vingårdsmænd, som ville give ham Frugterne i deres Tid."

⁴¹Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.

⁴²Jesus siger til dem: "Have I aldrig læst i Skrifterne: Den Sten, som Bygningsmændene forkastede, den er bleven til en Hovedhjørnesten; fra Herren er dette kommet, og det er underligt for vore Øjne.

⁴²Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията [тая дума]: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

⁴³Derfor siger jeg eder, at Guds Rige skal tages fra eder og gives til et Folk, som bærer dets Frugter.

⁴³Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.

⁴⁴Og den, som falder på denne Sten, skal slå sig sønder; men hvem den falder på, ham skal den knuse."

⁴⁴И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне.

⁴⁵Og da Ypperstepræsterne og Farisæerne hørte hans Lignelser, forstode de, at han talte om dem.

⁴⁵И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;

⁴⁶Og de søgte at gribe ham, men frygtede for Skarerne; thi de holdt ham for en Profet.

⁴⁶но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.