¹Og Jesus tog til Orde og talte atter i Lignelser til dem og sagde:

¹И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:

²"Himmeriges Rige lignes ved en Konge, som gjorde Bryllup for sin Søn.

²Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

³Og han udsendte sine Tjenere for at kalde de budne til Brylluppet; og de vilde ikke komme.

³Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

⁴Han udsendte atter andre Tjenere og sagde: Siger til de budne: Se, jeg har beredt mit Måltid, mine Okser og Fedekvæget er slagtet, og alting er rede; kommer til Brylluppet!

⁴Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

⁵Men de brøde sig ikke derom og gik hen, den ene på sin Mark, den anden til sit Købmandsskab;

⁵но те [занемариха] поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

⁶og de øvrige grebe hans Tjenere, forhånede og ihjelsloge dem.

⁶а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

⁷Men Kongen blev vred og sendte sine Hære ud og slog disse Manddrabere ihjel og satte Ild på deres Stad.

⁷И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

⁸Da siger han til sine Tjenere: Brylluppet er beredt, men de budne vare det ikke værd.

⁸Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

⁹Går derfor ud på Skillevejene og byder til Brylluppet så mange, som I finde!

⁹Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.

¹⁰Og de Tjenere gik ud på Vejene og samlede alle dem, de fandt, både onde og gode; og Bryllupshuset blev fuldt af Gæster.

¹⁰И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

¹¹Da nu Kongen gik ind for at se Gæsterne, så han der et Menneske, som ikke var iført Bryllupsklædning.

¹¹А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.

¹²Og han siger til ham: Ven! hvorledes er du kommen herind og har ingen Bryllupsklædning på? Men han tav.

¹²И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

¹³Da sagde Kongen til Tjenerne: Binder Fødder og Hænder på ham, og kaster ham ud i Mørket udenfor; der skal der være Gråd og Tænders Gnidsel.

¹³Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

¹⁴Thi mange ere kaldede, men få ere udvalgte."

¹⁴Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.

¹⁵Da gik Farisæerne hen og holdt Råd om, hvorledes de kunde fange ham i Ord.

¹⁵Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

¹⁶Og de sende deres Disciple til ham tillige med Herodianerne og sige: "Mester! vi vide, at du er sanddru og lærer Guds Vej i Sandhed og ikke bryder dig om nogen; thi du ser ikke på Menneskers Person.

¹⁶И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

¹⁷Sig os derfor: Hvad tykkes dig? Er det tilladt at give Kejseren Skat eller ej?"

¹⁷Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

¹⁸Men da Jesus mærkede deres Ondskab, sagde han: "I Hyklere, hvorfor friste I mig?

¹⁸А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?

¹⁹Viser mig Skattens Mønt!" Og de bragte ham en Denar".

¹⁹Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

²⁰Og han siger til dem: "Hvis Billede og Overskrift er dette?"

²⁰Той им каза: Чий е този образ и надпис?

²¹De sige til ham: "Kejserens." Da siger han til dem: "Så giver Kejseren, hvad Kejserens er, og Gud, hvad Guds er!"

²¹Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.

²²Og da de hørte det,undrede de sig, og de forlode ham og gik bort.

²²И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха.

²³Samme Dag kom der Saddukæere til ham, hvilke sige, at der ingen Opstandelse er, og de spurgte ham og, sagde:

²³В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:

²⁴"Mester! Moses har sagt: Når nogen dør og ikke har Børn, skal hans Broder for Svogerskabets Skyld tage hans Hustru til Ægte og oprejse sin Broder Afkom.

²⁴Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.

²⁵Men nu var der hos os syv Brødre; og den første giftede sig og døde; og efterdi han ikke havde Afkom, efterlod han sin Hustru til sin Broder.

²⁵А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;

²⁶Ligeså også den anden og den tredje, indtil den syvende;

²⁶също и вторият и третият, до седмият.

²⁷men sidst af alle døde Hustruen.

²⁷А подир всички умря и жената.

²⁸Hvem af disse syv skal nu have hende til Hustru i Opstandelsen? thi de have alle haft hende."

²⁸И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? защото те всички я имаха.

²⁹Men Jesus svarede og sagde til dem: "I fare vild, idet I ikke kende Skrifterne, ej heller Guds Kraft.

²⁹А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.

³⁰Thi i Opstandelsen tage de hverken til Ægte eller bortgiftes, men de ere ligesom Guds Engle i Himmelen.

³⁰Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.

³¹Men hvad de dødes Opstandelse angår, have I da ikke læst, hvad der er talt til eder af Gud, når han siger:

³¹А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:

³²Jeg er Abrahams Gud og Isaks Gud og Jakobs Gud. Han er ikke dødes, men levendes Gud."

³²"Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов?" Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

³³Og da Skarerne hørte dette, bleve de slagne af Forundring over hans Lære.

³³И множеството, като чу това, чудеха се на учението Му.

³⁴Men da Farisæerne hørte, at han havde stoppet Munden på Saddukæerne, forsamlede de sig.

³⁴А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.

³⁵Og en af dem, en lovkyndig, spurgte og fristede ham og sagde:

³⁵И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

³⁶"Mester, hvilket er det store Bud i Loven?"

³⁶Учителю, коя е голямата заповед в закона?

³⁷Men han sagde til ham: "Du skal elske Herren din Gud med hele dit Hjerte og med hele din Sjæl og med hele dit Sind.

³⁷А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".

³⁸Dette er det store og første Bud.

³⁸Това е голямата и първа заповед.

³⁹Men et andet er dette ligt: Du skal elske din Næste som dig selv.

³⁹А втора, подобна[ на нея], е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".

⁴⁰Af disse to Bud afhænger hele Loven og Profeterne."

⁴⁰На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

⁴¹Men da Farisæerne vare forsamlede, spurgte Jesus dem og sagde:

⁴¹И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:

⁴²"Hvad tykkes eder om Kristus? Hvis Søn er han?" De sige til ham: "Davids."

⁴²Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.

⁴³Han siger til dem: "Hvorledes kan da David i Ånden kalde ham Herre, idet han siger:

⁴³Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:

⁴⁴Herren sagde til min Herre: Sæt dig ved min højre Hånd, indtil jeg får lagt dine Fjender under dine Fødder.

⁴⁴"Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти?"

⁴⁵Når nu David kalder ham Herre, hvorledes er han da hans Søn?"

⁴⁵Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?

⁴⁶Og ingen kunde svare ham et Ord, og ingen vovede mere at rette Spørgsmål til ham efter den Dag.

⁴⁶И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.