¹Ordsprog af Salomo, Davids Søn, Israels Konge.

¹Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

²Af dem skal man lære Visdom forstandig Tale,

²[Записани] за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

³tage mod Tugt, som gør klog, mod Retfærdighed, Ret og Retsind;

³За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

⁴de skal give tankeløse Klogskab, ungdommen Kundskab og Kløgt;

⁴За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

⁵den vise høre og øge sin Viden, den forstandige vinde sig Levekunst;

⁵За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

⁶de skal lære at tyde Ordsprog og Billeder, de vises Ord og Gåder.

⁶За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

⁷HERRENs Frygt er Kundskabs begyndelse, Dårer ringeagter Visdom og Tugt.

⁷Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; [Но] безумните презират мъдростта и поуката.

⁸Hør, min Søn, på din Faders Tugt, opgiv ikke din Moders Belæring.

⁸Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,

⁹thi begge er en yndig Krans til dit Hoved og Kæder til din Hals.

⁹Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

¹⁰Min Søn, sig nej, når Syndere lokker!

¹⁰Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

¹¹Siger de: "Kom med, lad os lure på den fromme, lægge Baghold for sagesløs, skyldfri Mand!

¹¹Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

¹²Som Dødsriget sluger vi dem levende, med Hud og Hår, som for de i Graven.

¹²Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

¹³Vi vinder os Gods og Guld, vi fylder vore Huse med Rov.

¹³Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

¹⁴Gør fælles Sag med os; vi har alle fælles Pung!"

¹⁴Ще хвърлиш жребието си като [един] от нас, Една кесия ще имаме всички; -

¹⁵- min Søn, gå da ikke med dem, hold din Fod fra deres Sti;

¹⁵Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

¹⁶thi deres Fødder løber efter ondt, de haster for at udgyde Blod.

¹⁶Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

¹⁷Thi det er unyttigt at udspænde Garnet for alle Fugles Øjne;

¹⁷Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

¹⁸de lurer på eget Blod, lægger Baghold for eget Liv.

¹⁸И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

¹⁹Så går det enhver, der attrår Rov, det tager sin Herres Liv.

¹⁹Такива са пътищата на всеки сребролюбец: [Сребролюбието] отнема живота на завладените от него.

²⁰Visdommen råber på Gaden, på Torvene løfter den Røsten;

²⁰Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

²¹oppe på Murene kalder den, tager til Orde i Byen ved Portindgangene:

²¹Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

²²Hvor længe vil I tankeløse elske Tankeløshed, Spotterne finde deres Glæde i Spot og Dårerne hade kundskab?

²²Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите [до кога] ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

²³Vend eder til min Revselse! Se, jeg lader min Ånd udvælde for eder, jeg kundgør eder mine Ord:

²³Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

²⁴Fordi jeg råbte og I stod imod, jeg vinked og ingen ænsed det,

²⁴Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, [Понеже] простирах ръката си, а никой не внимаваше,

²⁵men I lod hånt om alt mit Råd og tog ikke min Revselse til jer,

²⁵Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

²⁶derfor ler jeg ved eders Ulykke, spotter, når det, I frygter, kommer,

²⁶То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

²⁷når det, I frygter, kommer som Uvejr, når eders Ulykke kommer som Storm, når Trængsel og Nød kommer over jer.

²⁷Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

²⁸Da svarer jeg ej, når de kalder, de søger mig uden at finde,

²⁸Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

²⁹fordi de hadede Kundskab og ikke valgte HERRENs Frygt;

²⁹Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

³⁰mit Råd tog de ikke til sig, men lod hånt om al min Revselse.

³⁰Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

³¹Frugt af deres Færd skal de nyde og mættes med egne Råd;

³¹Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

³²thi tankeløses Egensind bliver deres Død, Tåbers Sorgløshed bliver deres Undergang;

³²Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

³³men den, der adlyder mig, bor trygt, sikret mod Ulykkens Rædsel.

³³Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.