¹Når du sidder til bords hos en Stormand, mærk dig da nøje, hvem du har for dig,

¹Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе

²og sæt dig en Kniv på Struben, i Fald du er alt for sulten.

²Иначе ще туриш нож в гърлото си, Ако те обладава охота.

³Attrå ikke hans lækre Retter, thi det er svigefuld kost.

³Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.

⁴Slid dig ikke op for at vinde dig Rigdom, brug ej din Forstand dertil!

⁴Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.

⁵Skal dit Blik flyve efter den uden at finde den? Visselig gør den sig Vinger som Ørnen, der flyver mod Himlen.

⁵Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина [богатството] си прави крила, Както орел що лети към небето.

⁶Spis ej den misundeliges Brød, attrå ikke hans lækre Retter;

⁶Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,

⁷thi han sidder med karrige Tanker; han siger til dig: "Spis og drik!" men hans Hjerte er ikke med dig.

⁷Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.

⁸Den Bid, du har spist, må du udspy, du spilder dine fagre Ord.

⁸Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.

⁹Tal ikke for Tåbens Ører, thi din kloge Tale agter han ringe.

⁹Не говори в ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.

¹⁰Flyt ej ældgamle Skel, kom ikke på faderløses Mark;

¹⁰Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,

¹¹thi deres Løser er stærk, han fører deres Sag imod dig.

¹¹Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

¹²Vend dit Hjerte til Tugt, dit Øre til Kundskabs Ord.

¹²Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.

¹³Spar ej Drengen for Tugt; når du slår ham med Riset, undgår han Døden;

¹³Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, [ако и да] го биеш с пръчка, то няма да умре.

¹⁴du slår ham vel med Riset, men redder hans Liv fra Dødsriget.

¹⁴Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.

¹⁵Min Søn, er dit Hjerte viist, så glæder mit Hjerte sig også,

¹⁵Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.

¹⁶og mine Nyrer jubler, når dine Læber taler, hvad ret er!

¹⁶Да! сърцето {Еврейски: Вътрешностите.} ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото

¹⁷Dit Hjerte være ikke skinsygt på Syndere, men stadig ivrigt i HERRENs Frygt;

¹⁷Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да [пребъдва в] страх от Господа цял ден,

¹⁸en Fremtid har du visselig da, dit Håb bliver ikke til intet.

¹⁸Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

¹⁹Hør, min Søn, og bliv viis, lad dit Hjerte gå den lige Vej.

¹⁹Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,

²⁰Hør ikke til dem, der svælger i Vin, eller dem, der frådser i Kød;

²⁰Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,

²¹thi Dranker og Frådser forarmes, Søvn giver lasede Klæder.

²¹Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човека с дрипи.

²²Hør din Fader, som avlede dig, ringeagt ikke din gamle Moder!

²²Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.

²³Køb Sandhed og sælg den ikke, Visdom, Tugt og Forstand.

²³Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.

²⁴Den retfærdiges Fader jubler; har man avlet en Vismand, glædes man ved ham;

²⁴Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.

²⁵din Fader og Moder glæde sig, hun, der fødte dig, juble!

²⁵[Прочее], нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.

²⁶Giv mig dit Hjerte, min Søn, og lad dine Øjne synes om mine Veje!

²⁶Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,

²⁷Thi en bundløs Grav er Skøgen, den fremmede Kvinde, en snæver Brønd;

²⁷Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.

²⁸ja, som en Stimand ligger hun på Lur og øger de troløses Tal blandt Mennesker.

²⁸Да! тя причаква като за плячка, И умножава [числото] на неверните между човеците.

²⁹Hvem har Ak, og hvem har Ve, hvem har Kiv, og hvem har Klage? Hvem har Sår uden Grund, hvem har sløve Øjne?

²⁹Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? -

³⁰De, som sidder sent over Vinen, som kommer for at smage den stærke Drik.

³⁰На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.

³¹Se ikke til Vinen, hvor rød den er, hvorledes den perler i Bægeret; den glider så glat,

³¹Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,

³²men bider til sidst som en Slange og spyr sin Gift som en Øgle;

³²[Защото] после то хапе като змия, И жили като ехидна.

³³dine Øjne skuer de sælsomste Ting, og bagvendt taler dit Hjerte;

³³Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;

³⁴du har det, som lå du midt i Havet, som lå du oppe på en Mastetop.

³⁴Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.

³⁵"De slog mig, jeg følte ej Smerte, gav mig Hug, jeg mærked det ikke; når engang jeg vågner igen, så søger jeg atter til Vinen!"

³⁵Удариха ме [ще речеш], и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?