¹Misund ej onde Folk, hav ikke lyst til at være med dem;

¹Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,

²thi deres Hjerte pønser på Vold, deres Læbers Ord volder Men.

²Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост

³Ved Visdom bygges et Hus, ved Indsigt holdes det oppe,

³С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,

⁴ved Kundskab fyldes kamrene med alskens kosteligt, herligt Gods.

⁴И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.

⁵Vismand er større end Kæmpe, kyndig Mand mer end Kraftkarl.

⁵Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,

⁶Thi Krig skal du føre efter modent Overlæg, vel står det til, hvor mange giver Råd.

⁶Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.

⁷Visdom er Dåren for høj, han åbner ej Munden i Porten.

⁷Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.

⁸Den, der har ondt i Sinde, kaldes en rænkefuld Mand.

⁸Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;

⁹Hvad en Dåre har for, er Synd, en Spotter er Folk en Gru.

⁹Помислянето на [такова] безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.

¹⁰Taber du Modet på Trængslens Dag, da er din Kraft kun ringe.

¹⁰[Ако] покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.

¹¹Frels dem, der slæbes til Døden, red dem, der vakler hen for at dræbes.

¹¹Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.

¹²Siger du: "Se, jeg vidste det ikke" - mon ej han, der vejer Hjerter, kan skønne? Han, der tager Vare på din Sjæl, han ved det, han gengælder Mennesker, hvad de har gjort.

¹²Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?

¹³Spis Honning, min Søn, det er godt, og Kubens Saft er sød for din Gane;

¹³Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, [защото] е сладка на вкуса ти.

¹⁴vid, at så er og Visdom for Sjælen! Når du finder den, har du en Fremtid, dit Håb bliver ikke til intet.

¹⁴И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

¹⁵Lur ej på den retfærdiges Bolig, du gudløse, ødelæg ikke hans Hjem;

¹⁵Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.

¹⁶thi syv Gange falder en retfærdig og står op, men gudløse styrter i Fordærv.

¹⁶Защото праведният [ако] седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.

¹⁷Falder din Fjende, så glæd dig ikke, snubler han, juble dit Hjerte ikke,

¹⁷Не се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.

¹⁸at ikke HERREN skal se det med Mishag og vende sin Vrede fra ham.

¹⁸Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.

¹⁹Græm dig ej over Ugerningsmænd, misund ikke de gudløse;

¹⁹Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,

²⁰thi den onde har ingen Fremtid, gudløses Lampe går ud.

²⁰Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.

²¹Frygt HERREN og Kongen, min Søn, indlad dig ikke med Folk, som gør Oprør;

²¹Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,

²²thi brat kommer Ulykke fra dem, uventet Fordærv fra begge.

²²Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае [какво] наказание [ще им се наложи] и от двамата?

²³Også følgende Ordsprog er af vise Mænd. Partiskhed i Retten er ilde.

²³И тия са изречения на мъдрите:- Лицеприятие в съд не е добро.

²⁴Mod den, som kender en skyldig fri, er Folkeslags Banden, Folkefærds Vrede;

²⁴Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

²⁵men dem, der dømmer med Ret, går det vel, dem kommer Lykkens Velsignelse over.

²⁵Но които [го] изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.

²⁶Et Kys på Læberne giver den, som kommer med ærligt Svar.

²⁶Който дава прав отговор, Той целува в устни.

²⁷Fuldfør din Gerning udendørs, gør dig færdig ude på Marken og byg dig siden et Hus!

²⁷Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.

²⁸Vidn ikke falsk mod din Næste, vær ikke letsindig med dine Læber;

²⁸Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.

²⁹sig ikke: "Jeg gør mod ham, som han gjorde mod mig, jeg gengælder hver hans Gerning."

²⁹Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.

³⁰Jeg kom forbi en lad Mands Mark og et uforstandigt Menneskes Vingård;

³⁰Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,

³¹se, den var overgroet af Tidsler, ganske skjult af Nælder; Stendiget om den lå nedbrudt.

³¹И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена.

³²Jeg skued og skrev mig det bag Øre, jeg så og tog Lære deraf:

³²Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.

³³Lidt Søvn endnu, lidt Blund, lidt Hvile med samlagte Hænder:

³³[Още] малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -

³⁴Som en Stimand kommer da Fattigdom over dig, Trang som en skjoldvæbnet Mand.

³⁴И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,