¹Min Søn: har du borget for din næste og givet en anden Håndslag,

¹Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, [Или] си дал ръка за някой чужд,

²er du fanget ved dine Læber og bundet ved Mundens Ord,

²Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

³gør så dette, min Søn, og red dig, nu du er kommet i Næstens Hånd: Gå hen uden Tøven, træng ind på din Næste;

³Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

⁴und ikke dine Øjne Søvn, ej heller dine Øjenlåg Hvile,

⁴Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

⁵red dig som en Gazel af Snaren, som en Fugl af Fuglefængerens Hånd.

⁵[Догдето не] се отървеш, като сърна от ръката [на ловеца], И като птица от ръката на птицоловец.

⁶Gå hen til Myren, du lade, se dens Færd og bliv viis.

⁶Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

⁷Skønt uden Fyrste, Foged og Styrer,

⁷Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

⁸sørger den dog om Somren for Æde og sanker sin Føde i Høst.

⁸Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

⁹Hvor længe vil du ligge, du lade, når står du op af din Søvn?

⁹До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

¹⁰Lidt Søvn endnu, lidt Blund, lidt Hvile med samlagte Hænder:

¹⁰[Още] малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

¹¹som en Stimand kommer da Fattigdom over dig, Trang som en skjoldvæbnet Mand.

¹¹Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

¹²En Nidding, en ussel Mand er den, som vandrer med Falskhed i Munden,

¹²Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

¹³som blinker med Øjet, skraber med Foden og giver Tegn med Fingrene,

¹³Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

¹⁴som smeder Rænker i Hjertet og altid kun ypper Kiv;

¹⁴[Който] има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

¹⁵derfor kommer hans Undergang brat, han knuses på Stedet, kan ikke læges.

¹⁵Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

¹⁶Seks Ting hader HERREN, syv er hans Sjæl en Gru:

¹⁶Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

¹⁷Stolte Øjne, Løgnetunge, Hænder, der udgyder uskyldigt Blod,

¹⁷Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

¹⁸et Hjerte, der udtænker onde Råd, Fødder, der haster og iler til ondt,

¹⁸Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

¹⁹falsk Vidne, der farer med Løgn, og den, som sætter Splid mellem Brødre.

¹⁹Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

²⁰Min Søn, tag Vare på din Faders Bud, opgiv ikke din Moders Belæring,

²⁰Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

²¹bind dem altid på dit Hjerte, knyt dem fast om din Hals;

²¹Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

²²på din Vandring lede den dig, på dit Leje vogte den dig, den tale dig til, når du vågner;

²²Когато ходиш [наставлението] ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.

²³thi Budet er en Lygte, Læren Lys, og Tugtens Revselse Livets Vej

²³Защото заповедта [им] е светилник, И наставлението [им] е светлина, И поучителните [им] изобличения са път към живот.

²⁴for at vogte dig for Andenmands Hustru, for fremmed Kvindes sleske Tunge!

²⁴За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

²⁵Attrå ej i dit Hjerte hendes Skønhed, hendes Blik besnære dig ej!

²⁵Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

²⁶Thi en Skøge får man blot for et Brød, men Andenmands Hustru fanger dyrebar Sjæl.

²⁶Защото поради блудница [човек изпада в нужда] за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

²⁷Kan nogen bære Ild i sin Brystfold, uden at Klæderne brænder?

²⁷Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

²⁸Kan man vandre på glødende Kul, uden at Fødderne svides?

²⁸Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

²⁹Så er det at gå ind til sin Næstes Hustru; ingen, der rører hende, slipper for Straf.

²⁹Така [е с] оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

³⁰Ringeagter man ikke Tyven, når han stjæler fot at stille sin Sult?

³⁰[Дори] крадецът не се пропуска [ненаказан, Даже] ако краде да насити душата си, когато е гладен;

³¹Om han gribes, må han syvfold bøde og afgive alt sit Huses Gods.

³¹И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

³²Afsindig er den, der boler med hende, kun en Selvmorder handler så;

³²Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

³³han opnår Hug og Skændsel, og aldrig udslettes hans Skam.

³³Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.

³⁴Thi Skinsyge vækker Mandens Vrede, han skåner ikke på Hævnens Dag;

³⁴Защото ревнуването на мъжа е [една] ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

³⁵ingen Bøde tager han god; store Tilbud rører ham ikke.

³⁵Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да [му] дадеш много подаръци.