¹Min Søn, vogt dig mine Ord,mine bud må du gemme hos dig;

¹Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

²vogt mine bud, så skal du leve, som din Øjesten vogte du, hvad jeg har lært dig;

²Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.

³bind dem om dine Fingre, skriv dem på dit Hjertes Tavle,

³Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

⁴sig til Visdommen: "Du er min Søster!" og kald Forstanden Veninde,

⁴Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

⁵at den må vogte dig for Andenmands Hustru, en fremmed Kvinde med sleske Ord.

⁵За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

⁶Thi fra mit Vindue skued jeg ud, jeg kigged igennem mit Gitter;

⁶Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,

⁷og blandt de tankeløse så jeg en Yngling, en uden Vid blev jeg var blandt de unge;

⁷Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

⁸han gik på Gaden tæt ved et Hjørne, skred frem på Vej til hendes Hus

⁸Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

⁹i Skumringen henimod Aften, da Nat og Mørke brød frem.

⁹[Беше] в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

¹⁰Og se, da møder Kvinden ham i Skøgedragt, underfundig i Hjertet;

¹⁰И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

¹¹løssluppen, ustyrlig er hun, hjemme fandt hendes Fødder ej Ro;

¹¹(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи

¹²snart på Gader, snart på Torve, ved hvert et Hjørne lurer hun; -

¹²Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

¹³hun griber i ham og kysser ham og siger med frække Miner;

¹³Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

¹⁴"Jeg er et Takoffer skyldig og indfrier mit Løfte i Dag,

¹⁴Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

¹⁵gik derfor ud for at møde dig, søge dig, og nu har jeg fundet dig!

¹⁵Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

¹⁶Jeg har redt mit Leje med Tæpper, med broget ægyptisk Lærred

¹⁶Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.

¹⁷jeg har stænket min Seng med Myrra, med Aloe og med Kanelbark;

¹⁷Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

¹⁸kom, lad os svælge til Daggry i Vellyst, beruse os i Elskovs Lyst!

¹⁸Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

¹⁹Thi Manden er ikke hjemme, - på Langfærd er han draget;

¹⁹Защото мъжът [ми] не е у дома. Замина на дълъг път;

²⁰Pengepungen tog han med, ved Fuldmåne kommer han hjem!"

²⁰Взе кесия с пари в ръката си, [Чак] на пълнолуние ще се върне у дома.

²¹Hun lokked ham med mange fagre Ord, forførte ham med sleske Læber;

²¹С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

²²tankeløst følger han hende som en Tyr, der føres til Slagtning, som en Hjort, der løber i Nettet,

²²Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

²³til en Pil gennemborer dens Lever, som en Fugl, der falder i Snaren, uden at vide, det gælder dens Liv.

²³Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

²⁴Hør mig da nu, min Søn, og lyt til min Munds Ord!

²⁴Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

²⁵Ej bøje du Hjertet til hendes Veje, far ikke vild på hendes Stier;

²⁵Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

²⁶thi mange ligger slagne, hvem hun har fældet, og stor er Hoben, som hun slog ihjel.

²⁶Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

²⁷Hendes Hus er Dødsrigets Veje, som fører til Dødens Kamre.

²⁷Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.