¹Mon ikke Visdommen kalder, løfter Indsigten ikke sin røst?

¹Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?

²Oppe på Høje ved Vejen, ved Korsveje træder den frem;

²Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;

³ved Porte, ved Byens Udgang, ved Dørenes Indgang råber den:

³Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

⁴Jeg kalder på eder, I Mænd, løfter min Røst til Menneskens Børn.

⁴Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

⁵I tankeløse, vind jer dog Klogskab, I Tåber, så få dog Forstand!

⁵Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

⁶Hør, thi jeg fører ædel Tale, åbner mine Læber med retvise Ord;

⁶Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си [да произнеса] правото.

⁷ja, Sandhed taler min Gane, gudløse Læber er mig en Gru.

⁷Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

⁸Rette er alle Ord af min Mund, intet er falskt eller vrangt;

⁸Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

⁹de er alle ligetil for den kloge, retvise for dem der vandt Indsigt

⁹Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

¹⁰Tag ved Lære, tag ikke mod Sølv, tag mod Kundskab fremfor udsøgt Guld;

¹⁰Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

¹¹thi Visdom er bedre end Perler, ingen Skatte opvejer den

¹¹Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

¹²Jeg, Visdom, er Klogskabs Nabo og råder over Kundskab og Kløgt.

¹²Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

¹³HERRENs Frygt er Had til det onde. Jeg hader Hovmod og Stolthed, den onde Vej og den falske Mund.

¹³Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

¹⁴Jeg ejer Råd og Visdom, jeg har Forstand, jeg har Styrke.

¹⁴У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.

¹⁵Ved mig kan Konger styre og Styresmænd give retfærdige Love;

¹⁵Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

¹⁶ved mig kan Fyrster råde og Stormænd dømme Jorden.

¹⁶Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

¹⁷Jeg elsker dem, der elsker mig, og de, der søger mig, finder mig.

¹⁷Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

¹⁸Hos mig er der Rigdom og Ære, ældgammelt Gods og Retfærd.

¹⁸Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

¹⁹Min Frugt er bedre end Guld og Malme, min Afgrøde bedre end kosteligt Sølv.

¹⁹Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

²⁰Jeg vandrer på Retfærds Vej. midt hen ad Rettens Stier

²⁰Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

²¹for at tildele dem, der elsker mig, Gods og fylde deres Forrådshuse.

²¹За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

²²Mig skabte HERREN først blandt sine Værker, i Urtid, førend han skabte andet;

²²Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

²³jeg blev frembragt i Evigheden, i Begyndelsen, i Jordens tidligste Tider;

²³От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.

²⁴jeg fødtes, før Verdensdybet var til, før Kilderne, Vandenes Væld, var til;

²⁴Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

²⁵førend Bjergene sænkedes, før Højene fødtes jeg,

²⁵Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,

²⁶førend han skabte Jord og Marker, det første af Jordsmonnets Støv.

²⁶Докато [Господ] още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

²⁷Da han grundfæsted Himlen, var jeg hos ham, da han satte Hvælv over Verdensdybet.

²⁷Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.

²⁸Da han fæstede Skyerne oventil og gav Verdensdybets Kilder deres faste Sted,

²⁸Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

²⁹da han satte Havet en Grænse, at Vandene ej skulde bryde hans Lov, da han lagde Jordens Grundvold,

²⁹Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

³⁰da var jeg Fosterbarn hos ham, hans Glæde Dag efter Dag; for hans Åsyn leged jeg altid,

³⁰Тогава аз бях при Него, [като] майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

³¹leged på hans vide Jord og havde min Glæde af Menneskens Børn.

³¹Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми [бе] с човешки чада.

³²Og nu, I Sønner, hør mig! Vel den, der vogter på mine Veje!

³²Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

³³Hør på Tugt og bliv vise, lad ikke hånt derom!

³³Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

³⁴Lykkelig den, der hører på mig, så han daglig våger ved mine Døre og vogter på mine Dørstolper.

³⁴Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,

³⁵Thi den, der ftnder mig; finder Liv og opnår Yndest hos HERREN;

³⁵Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

³⁶men den, som mister mig, skader sig selv; enhver, som hader mig, elsker Døden.

³⁶А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.