1Hvorfor står du så fjernt, o Herre, hvi dølger du dig i Trængselstider?
1(21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? [Защо] се криеш във време на неволя?
2Den gudløse jager i Hovmod den arme, fanger ham i de Rænker, han spinder;
2(22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които [ония] измислюват.
3thi den gudløse praler af sin Sjæls Attrå, den gridske forbander, ringeagter HERREN.
3(23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, [даже Го] презира.
4Den gudløse siger i Hovmod: "Han hjemsøger ej, der er ingen Gud"; det er alle hans Tanker.
4(24)Нечестивият, от гордостта на лицето [си казва: Господ] няма да издири; Всичките му помисли [са, че] няма Бог.
5Dog altid lykkes hans Vej, højt over ham går dine Domme; han blæser ad alle sine Fjender.
5(25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници.
6Han siger i Hjertet: "Jeg rokkes ej, kommer ikke i Nød fra Slægt til Slægt."
6(26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма [да изпадна] в злощастие.
7Hans Mund er fuld af Banden og Svig og Vold, Fordærv og Uret er under hans Tunge;
7(27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
8han lægger sig på Lur i Landsbyer, dræber i Løn den skyldfri, efter Staklen spejder hans Øjne;
8(28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
9han lurer i Skjul som Løve i Krat, på at fange den arme lurer han, han fanger den arme ind i sit Garn;
9(29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
10han dukker sig, sidder på Spring, og Staklerne falder i hans Kløer.
10(30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}.
11Han siger i Hjertet: "Gud glemmer, han skjuler sit Åsyn; han ser det aldrig."
11(31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
12Rejs dig, HERRE! Gud, løft din Hånd, de arme glemme du ikke!
12(32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
13Hvorfor skal en gudløs spotte Gud, sige i Hjertet, du hjemsøger ikke?
13(33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да [Го] издирваш?
14Du skuer dog Møje og Kvide, ser det og tager det i din Hånd; Staklen tyr hen til dig, du er den faderløses Hjælper.
14(34)Ти си [го] видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да [ги] хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
15Knus den ondes, den gudløses Arm, hjemsøg hans Gudløshed, så den ej findes!
15(35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, [докато] не намериш [вече от него].
16HERREN er Konge evigt og altid, Hedningerne er ryddet bort af hans Land;
16(36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
17du har hørt de ydmyges Ønske, HERRE, du styrker deres Hjerte, vender Øret til
17(37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
18for at skaffe fortrykte og faderløse Ret. Ikke skal dødelige mer øve Vold.
18(38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.