¹(Til sangmesteren. Al-mut-labben. En Salme af David.) Jeg vil takke HERREN af hele mit Hjerte, kundgøre alle dine Undere,

¹За първия певец по "Умри за сина". Давидов псалом. Ще [Те] славословя, Господи, с цялото си сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.

²glæde og fryde mig i dig, lovsynge dit Navn, du Højeste,

²Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;

³fordi mine Fjender veg, faldt og forgik for dit Åsyn.

³Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.

⁴Thi du hævded min Ret og min Sag, du sad på Tronen som Retfærds Dommer.

⁴Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.

⁵Du trued ad Folkene, rydded de gudløse ud, deres Navn har du slettet for evigt.

⁵Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до вечни векове.

⁶Fjenden er borte, lagt øde for stedse, du omstyrted Byer, de mindes ej mer.

⁶Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете [им], та и поменът им загина.

⁷Men HERREN troner evindelig, han rejste sin Trone til Dom,

⁷Но Господ седи [Цар] до века, Приготвил е престола Си за съд,

⁸skal dømme Verden med Retfærd, fælde Dom over Folkefærd med Ret.

⁸И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.

⁹HERREN blev de fortryktes Tilflugt, en Tilflugt i Trængselstider;

⁹И Господ ще бъде прибежище на угнетените, Прибежище в скръбни времена.

¹⁰og de stoler på dig, de, som kender dit Navn, thi du svigted ej dem, der søgte dig, HERRE.

¹⁰И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят.

¹¹Lovsyng HERREN, der bor på Zion, kundgør blandt Folkene, hvad han har gjort!

¹¹Пейте хвали на Господа, Който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;

¹²Thi han, der hævner Blodskyld, kom dem i Hu, han glemte ikke de armes Råb:

¹²Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни [уповаващите на Него, ]Не забравя викането на кротките.

¹³"HERRE, vær nådig, se, hvad jeg lider af Avindsmænd, du, som løfter mig op fra Dødens Porte,

¹³Смили се за мене, Господи; Виж скръбта, [която ми причиняват] ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;

¹⁴at jeg kan kundgøre al din Pris, juble over din Frelse i Zions Datters Porte!"

¹⁴За да разкажа всичко, [поради което] Ти[ си] за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, [И] за да се радвам заради спасителната Ти помощ.

¹⁵Folkene sank i Graven, de grov, deres Fod blev hildet i Garnet, de satte.

¹⁵Народите затънаха в ямата, [която сами] направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.

¹⁶HERREN blev åbenbar, holdt Dom, den gudløse hildedes i sine Hænders Gerning. - Higgajon Sela.

¹⁶Господ е станал познат [чрез] правосъдието, [което] е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: {Да се усили музиката.} Села).

¹⁷Til Dødsriget skal de gudløse fare, alle Folk, der ej kommer Gud i Hu.

¹⁷Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога.

¹⁸Thi den fattige glemmes ikke for evigt, ej skuffes evindelig ydmyges Håb.

¹⁸Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожидането на кротките.

¹⁹Rejs dig, HERRE, lad ikke Mennesker få Magten, lad Folkene dømmes for dit Åsyn;

¹⁹Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.

²⁰HERRE, slå dem med Rædsel, lad Folkene kende, at de er Mennesker! - Sela.

²⁰Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села).