1(Til sangmesteren. Efter den ottende. En salme af David.) HERRE, hjælp, thi de fromme er borte, svundet er Troskab blandt Menneskens Børn;
1(По слав. 11). За първия певец на осмострунна арфа {Псал. 6, надписа.}. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.
2de taler Løgn, den ene til den anden, med svigefulde Læber og tvedelt Hjerte.
2Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двоелично сърце.
3Hver svigefuld Læbe udrydde HERREN, den Tunge, der taler store Ord,
3Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.
4dem, som siger: "Vor Tunge gør os stærke, vore Læber er med os, hvo er vor Herre?"
4[На ония], които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?
5"For armes Nød og fattiges Suk vil jeg nu stå op", siger HERREN, "jeg frelser den, som man blæser ad."
5Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стана, казва Господ; Ще туря в безопасност [онзи] когото презират {Еврейски: Срещу когото духат.}.
6HERRENs Ord er rene Ord, det pure, syvfold lutrede Sølv.
6Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.
7HERRE, du vogter os, værner os evigt mod denne Slægt.
7Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,
8De gudløse færdes frit overalt, når Skarn ophøjes blandt Menneskens Børn.
8При все, че нечестивите ходят [свободно] от всяка страна, Понеже безчестието се въздига между човешките синове.