¹(Sang til Festrejserne.) De trængte mig hårdt fra min ungdom - så siger Israel

¹(По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

²de trængte mig hårdt fra min Ungdom, men kued mig ikke.

²Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.

³Plovmænd pløjed min Ryg, trak lange Furer;

³Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

⁴retfærdig er HERREN, han overskar de gudløses Reb.

⁴[Но] Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

⁵Alle, som hader Zion, skal vige med Skam,

⁵Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

⁶blive som Græs på Tage, der visner, førend det skyder Strå,

⁶Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

⁷og ikke fylder Høstkarlens Hånd og Opbinderens Favn;

⁷С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

⁸Folk, som går forbi, siger ikke: "HERRENs Velsignelse over eder! Vi velsigner eder i HERRENs Navn!"

⁸Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! [Та да им отговарят: И ние] ви благославяме в името Господно!