1(Sang til Festrejserne.) Fra det dybe råber jeg til
1(По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.
2o Herre hør min Røst! Lad dine Ører lytte til min tryglende Røst!
2Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.
3Tog du Vare, HERRE, på Misgerninger, Herre, hvo kunde da bestå?
3Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?
4Men hos dig er der Syndsforladelse, at du må frygtes.
4При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.
5Jeg håber.på HERREN, min Sjæl håber på hans Ord,
5Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.
6på Herren bier min Sjæl mer end Vægter på Morgen, Vægter på Morgen.
6Душата ми [очаква] Господа Повече от ония, които [очакват] зората, [Да! повече от] очакващите зората.
7Israel, bi på HERREN! Thi hos HERREN er Miskundhed, hos ham er Forløsning i Overflod.
7Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;
8Og han vil forløse Israel fra alle dets Misgerninger,
8И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.