1(En Maskil af David, da han var i hulen. En Bøn.) Jeg løfter min røst og råber til Herren, jeg løfter min Røst og trygler HERREN,
1(По слав. 141). Давидово поучение {Псал. 57, надписа.}. Молитва когато беше в пещерата {1 Цар. 21:1, 24:3.}. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.
2udøser min Klage for ham, udtaler min Nød for ham.
2Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изявявам пред Него.
3Når Ånden vansmægter i mig, kender du dog min Sti. På Vejen, ad hvilken jeg vandrer, lægger de Snarer for mig.
3Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.
4Jeg skuer til højre og spejder, men ingen vil kendes ved mig, afskåret er mig hver Tilflugt, ingen bryder sig om min Sjæl.
4Погледни надясно [ми] и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.
5HERRE, jeg råber til dig og siger: Du er min Tilflugt, min Del i de levendes Land!
5Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.
6Lyt til mit Klageråb, thi jeg er såre ringe, frels mig fra dem, der forfølger mig, de er for stærke for mig;
6Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.
7udfri min Sjæl af dens Fængsel, at jeg kan prise dit Navn! De retfærdige venter i Spænding på at du tager dig af mig.
7Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.