¹(En Salme af David.) HERRE, jeg råber til dig, il mig til hjælp, hør min Røst, når jeg råber til dig;

¹(По слав. 140). Давидов псалом. Господи, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене; Послушай гласа ми, когато викам към Тебе.

²som Røgoffer, gælde for dig min Bøn, mine løftede Hænder som Aftenoffer!

²Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като темян; Подигането на ръцете ми [нека бъде] като вечерна жертва.

³HERRE, sæt Vagt ved min Mund, vogt mine Læbers Dør!

³Господи, постави стража на устата ми, Пази вратата на устните ми.

⁴Bøj ikke mit Hjerte til ondt, til at gøre gudløs Gerning sammen med Udådsmænd; deres lækre Mad vil jeg ikke smage.

⁴Да не наклониш сърцето ми към какво да е лошо нещо, Та да върша нечестиви дела С човеци, които беззаконствуват; И не ме оставяй да ям от вкусните им ястия.

⁵Slår en retfærdig mig, så er det Kærlighed; revser han mig, er det Olie for Hovedet, ej skal mit Hoved vise det fra sig, end sætter jeg min Bøn imod deres Ondskab.

⁵Нека ме удари праведният; [това ще ми бъде] благост; И нека ме изобличава; [това ще бъде] миро на главата [ми]; Главата ми нека се не откаже от него; Защото още и всред злобата им аз ще се моля.

⁶Ned ad Klippens Skrænter skal Dommerne hos dem styrtes, og de skal høre, at mine Ord er liflige.

⁶Когато началниците им бъдат хвърлени из канарите, Те ще чуят думите ми, защото са сладки.

⁷Som når man pløjer Jorden i Furer, spredes vore Ben ved Dødsrigets Gab.

⁷Костите ни са разпръснати при устието на гроба, Както кога някой оре и цепи земята,

⁸Dog, mine Øjne er rettet på dig, o HERRE, Herre, på dig forlader jeg mig, giv ikke mit Liv til Pris!

⁸Понеже очите ми [са обърнати] към Тебе, Господи Иеова [Понеже] на Тебе уповавам, не съсипвай живота ми.

⁹Vogt mig for Fælden, de stiller for mig, og Udådsmændenes Snarer;

⁹Опази ме от клопката, която ми поставиха. И от примките на беззаконниците.

¹⁰lad de gudløse falde i egne Gram, medens jeg går uskadt videre.

¹⁰Нека паднат нечестивите в своите си мрежи, Докато аз да премина [неповреден].