¹(Til sangmesteren. Efter "morgenrødens hind". En salme af David.) Min Gud, min Gud, hvorfor har du forladt mig? Mit Skrig til Trods er Frelsen mig fjern.

¹(По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? [Защо стоиш] далеч и не ми помагаш, [Нито внимаваш] на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?

²Min Gud, jeg råber om Dagen, du svarer ikke, om Natten, men finder ej Hvile.

²Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

³Og dog er du den hellige, som troner på Israels Lovsange.

³Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

⁴På dig forlod vore Fædre sig, forlod sig, og du friede dem;

⁴На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

⁵de råbte til dig og frelstes, forlod sig på dig og blev ikke til Skamme.

⁵Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

⁶Men jeg er en Orm og ikke en Mand, til Spot for Mennesker, Folk til Spe;

⁶А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.

⁷alle, der ser mig, håner mig, vrænger Mund og ryster på Hovedet:

⁷Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава [и казват:]

⁸"Han har væltet sin Sag på HERREN; han fri ham og frelse ham, han har jo Velbehag i ham."

⁸Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

⁹Ja, du drog mig af Moders Liv, lod mig hvile trygt ved min Moders Bryst;

⁹Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам [като бях] на майчините си гърди,

¹⁰på dig blev jeg kastet fra Moders Skød, fra Moders Liv var du min Gud.

¹⁰На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

¹¹Vær mig ikke fjern, thi Trængslen er nær, og ingen er der, som hjælper!

¹¹Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

¹²Stærke Tyre står omkring mig, Basans vældige omringer mig,

¹²Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

¹³spiler Gabet op imod mig som rovgridske, brølende Løver.

¹³Отвориха срещу мене устата си, [Като] лъв, който граби и реве.

¹⁴Jeg er som Vand, der er udgydt, alle mine Knogler skilles, mit Hjerte er blevet som Voks, det smelter i Livet på mig;

¹⁴Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

¹⁵min Gane er tør som et Potteskår til Gummerne klæber min Tunge, du lægger mig ned i Dødens Støv.

¹⁵Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

¹⁶Thi Hunde står omkring mig, onde i Flok omringer mig, de har gennemboret mine Hænder og Fødder,

¹⁶Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

¹⁷jeg kan tælle alle mine Ben; med Skadefryd ser de på mig.

¹⁷Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

¹⁸Mine Klæder deler de mellem sig, om Kjortelen kaster de Lod.

¹⁸Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

¹⁹Men du, o HERRE, vær ikke fjern, min Redning, il mig til Hjælp!

¹⁹Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

²⁰Udfri min Sjæl fra Sværdet, min eneste af Hundes Vold!

²⁰Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми [душа.]} ми от силата на кучето.

²¹Frels mig fra Løvens Gab, fra Vildoksens Horn! Du har bønhørt mig.

²¹Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

²²Dit Navn vil jeg kundgøre for mine Brødre, prise dig midt i Forsamlingen:

²²Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

²³"I, som frygter HERREN, pris ham, ær ham; al Jakobs Æt, bæv for ham, al Israels Æt!

²³Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

²⁴Thi han foragtede ikke, forsmåede ikke den armes Råb, skjulte ikke sit Åsyn for ham, men hørte, da han råbte til ham!"

²⁴Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

²⁵Jeg vil synge din Pris i en stor Forsamling, indfri mine Løfter iblandt de fromme;

²⁵От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

²⁶de ydmyge skal spise og mættes; hvo HERREN søger, skal prise ham; deres Hjerte leve for evigt!

²⁶Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

²⁷Den vide Jord skal mærke sig det og omvende sig til HERREN, og alle Folkenes Slægter skal tilbede for hans Åsyn;

²⁷Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;

²⁸thi HERRENs er Riget, han er Folkenes Hersker.

²⁸Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.

²⁹De skal tilbede ham alene, alle Jordens mægtige; de skal bøje sig for hans Åsyn, alle, der nedsteg i Støvet og ikke holdt deres Sjæl i Live.

²⁹Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

³⁰Ham skal Efterkommeme tjene; om HERREN skal tales til Slægten, der kommer;

³⁰Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на [идното] поколение.

³¹de skal forkynde et Folk, der fødes, hans Retfærd. Thi han greb ind.

³¹Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, [казвайки], че Той е сторил [това].