¹(Til sangmesteren. En salme af David.) HERRE, jeg lider på dig, lad mig aldrig i Evighed skuffes. Udfri mig i din Retfærd,

¹(По слав. 30). За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века; Избави ме според правдата Си.

²du bøje dit Øre til mig; red mig i Hast og vær mig en Tilflugtsklippe, en Klippeborg til min Frelse;

²Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш; Бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.

³thi du er min Klippe og Borg. For dit Navns Skyld lede og føre du mig,

³Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.

⁴fri mig fra Garnet, de satte for mig; thi du er min Tilflugt,

⁴Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото Ти си моя крепост.

⁵i din Hånd befaler jeg min Ånd. Du forløser mig, HERRE, du tro faste Gud,

⁵В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи Боже на истината.

⁶du hader dem, der bolder på Løgneguder. Men jeg, jeg stoler på HERREN,

⁶Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,

⁷jeg vil juble og glæde mig over din Miskundhed; thi du har set min Nød, agtet på min Sjælekvide.

⁷Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволята ми, Познал си утесненията на душата ми,

⁸Du gav mig ikke i Fjendens Hånd, men skaffede Rum for min Fod.

⁸И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.

⁹Vær mig nådig, HERRE, thi jeg er angst, af Kummer hentæres mit Øje, min Sjæl og mit Indre.

⁹Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.

¹⁰Thi mit Liv svinder hen i Sorg, mine År i Suk, min Kraft er brudt for min Brødes Skyld, mine Ben hentæres.

¹⁰Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.

¹¹For alle mine Fjenders Skyld er jeg blevet til Spot, mine Naboers Gru, mine Keodinges Rædsel; de, der ser mig på Gaden, flygter for mig.

¹¹На всичките си противници станах [за] укор, А най-вече на ближните си, И [за] плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

¹²Som en død er jeg gået dem at Minde, jeg er som et ødelagt Kar.

¹²Като някой умрял бидох забравен от сърцето [на всичките; ]Станах като счупен съд;

¹³Thi mange hører jeg hviske, trindt om er Rædsel, når de holder Råd imod mig, pønser på at tage mit Liv.

¹³Защото съм чул клеветите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговаряха против мене И намислиха да отнемат живота ми.

¹⁴Men, HERRE, jeg stoler på dig; jeg siger: Du er min Gud,

¹⁴Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.

¹⁵mine Tider er i din Hånd. Red mig fra Fjenders Hånd, fra dem, der forfølger mig,

¹⁵В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.

¹⁶lad dit Ansigt lyse over din Tjener, frels mig i din Miskundhed.

¹⁶Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.

¹⁷HERRE, lad mig ej blive til Skamme, jeg råber jo til dig, lad de gudløse blive til Skamme og synke tavse i Døden.

¹⁷Господи, да се не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята.

¹⁸Lad de falske Læber forstumme, som taler frækt om den retfærdige med Hovmod og Foragt.

¹⁸Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

¹⁹Hvor stor er dog din Godhed, som du gemmer til dem, der frygter dig, over mod dem, der lider på dig, for Menneskebørnenes Øjne.

¹⁹Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, [И] която си показал {Еврейски: Изработил... за.} пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!

²⁰Du skjuler dem i dit Åsyns Skjul for Menneskers Stimmel; du gemmer dem i en Hytte for Tungers Kiv.

²⁰Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.

²¹Lovet være HERREN, thi under fuld Miskundhed har han vist mig i en befæstet Stad.

²¹Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.

²²Og jeg, som sagde i min Angst: "Jeg er bortstødt fra dine Øjne!" Visselig, du hørte min tryglende Røst, da jeg råbte til dig.

²²А в тревогата си аз бях рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.

²³Elsk HERREN, alle hans fromme; de trofaste skærmer HERREN; men den, der handler i Hovmod, gengælder han mangefold.

²³Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.

²⁴Fat Mod, eders Hjerte være stærkt, alle I, som bier på HERREN!

²⁴Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.