¹(Til sangmesteren. Til Jedutun. En salme af David.) Jeg sagde: "Mine Veje vil jeg vogte på, så jeg ikke synder med Tungen; min Mund vil jeg holde i Tømme, så længe den gudløse er mig nær!"

¹(По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16:41. 25:1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.

²Jeg var stum og tavs, jeg tav for at undgå tomme Ord, men min Smerte naged,

²Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

³mit Hjerte brændte i Brystet, Ild lued op, mens jeg grunded; da talte jeg med min Tunge.

³Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. [Тогава] проговорих с езика си, [казвайки:]

⁴Lær mig, HERRE, at kende mit Endeligt, det Mål af Dage, jeg har, lad mig kende, hvor snart jeg skal bort!

⁴Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

⁵Se, i Håndsbredder målte du mine Dage ud, mit Liv er som intet for dig, som et Åndepust står hvert Menneske der. - Sela.

⁵Ето, направил си дните [като] педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

⁶Kun som en Skygge er Menneskets Vandring, kun Tomhed er deres Travlhed; de samler og ved ej, hvem der får det.

⁶Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа [съкровища], но не знае кой ще ги прибере.

⁷Hvad bier jeg, Herre, da efter? Mit Håb står ene til dig.

⁷И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

⁸Fri mig for al min Synd, gør mig ikke til Spot for Dårer!

⁸Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.

⁹Jeg tier og åbner ikke min Mund, du voldte det jo.

⁹Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори [това].

¹⁰Borttag din Plage fra mig, under din vældige Hånd går jeg til.

¹⁰Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

¹¹Når du tugter en Mand med Straf for hans Brøde, smuldrer du hans Herlighed hen som Møl; kun et Åndepust er hvert Menneske. - Sela.

¹¹Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието [му, ]Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е [само] лъх; (Села).

¹²Hør, o HERRE, min Bøn og lyt til mit Skrig, til mine Tårer tie du ej! Thi en fremmed er jeg hos dig, en Gæst som alle mine Fædre.

¹²Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе [И] пришелец, както всичките мои бащи.

¹³Se bort fra mig, så jeg kvæges, før jeg går bort og ej mer er til!

¹³Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.