¹(En salme af David. Lehazkir.) HERRE, revs mig ej i din vrede, tugt mig ej i din Harme!

¹(По слав. 37). Давидов псалом, за спомен {Псал. 70, надписа.}. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.

²Thi dine pile sidder i mig, din Hånd har lagt sig på mig.

²Защото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.

³Intet er karskt på min Krop for din Vredes Skyld, intet uskadt i mine Ledemod for mine Synders Skyld;

³Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

⁴thi over mit Hoved skyller min Brøde som en tyngende Byrde, for tung for mig.

⁴Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.

⁵Mine Sår både stinker og rådner, for min Dårskabs Skyld går jeg bøjet;

⁵Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.

⁶jeg er såre nedtrykt, sorgfuld vandrer jeg Dagen lang.

⁶Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален.

⁷Thi Lænderne er fulde af Brand, intet er karskt på min Krop,

⁷Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.

⁸jeg er lammet og fuldkommen knust, jeg skriger i Hjertets Vånde.

⁸Изнемощях и премного съм смазан, Охкам {Еврейски: Рикая.} поради безпокойствието на сърцето си.

⁹HERRE, du kender al min Attrå, mit Suk er ej skjult for dig;

⁹Господи, [известно е] {"е" да не се чете - печатна грешка в изданието от 1940 г.} пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.

¹⁰mit Hjerte banker, min Kraft har svigtet, selv mit Øje har mistet sin Glans.

¹⁰Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.

¹¹For min Plages Skyld flyr mig Ven og Frænde, mine Nærmeste holder sig fjert;

¹¹Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч.

¹²de, der vil mig til Livs, sætter Snarer, og de, der vil mig ondt, lægger Råd om Fordærv, de tænker Dagen igennem på Svig.

¹²Също и ония, които искат живота ми, турят примки [за мене]; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.

¹³Men jeg er som en døv, der intet hører, som en stum, der ej åbner sin Mund,

¹³Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.

¹⁴som en Mand, der ikke kan høre, i hvis Mund der ikke er Svar.

¹⁴Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.

¹⁵Thi til dig står mit Håb, o HERRE, du vil bønhøre, Herre min Gud,

¹⁵Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;

¹⁶når jeg siger: "Lad dem ikke glæde sig over mig, hovmode sig over min vaklende Fod!"

¹⁶Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.

¹⁷Thi jeg står allerede for Fald, mine Smerter minder mig stadig;

¹⁷Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;

¹⁸thi jeg må bekende min Skyld må sørge over min Synd.

¹⁸Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.

¹⁹Mange er de, der med Urette er mine Fjender, talrige de, der hader mig uden Grund,

¹⁹Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

²⁰som lønner mig godt med ondt, som står mig imod, fordi jeg søger det gode.

²⁰Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.

²¹HERRE, forlad mig ikke, min Gud, hold dig ikke borte fra mig,

²¹Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене.

²²il mig til Hjælp, o Herre, min Frelse!

²²Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.