¹(Til sangmestern. Al-mahalat. En maskil af David.) Dårerne siger i Hjertet: "Der er ingen Gud!" Slet og afskyeligt handler de, ingen gør godt.

¹(По слав. 52). За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро.

²Gud skuer ned fra Himlen på Menneskenes Børn for at se, om der findes en forstandig, nogen, der søger Gud.

²Бог надникна от небето над човешките чада, За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

³Afveget er alle, til Hobe fordærvet, ingen gør godt, end ikke een.

³Всеки един от тях се обърна надире; [всички] заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

⁴Er de Udådsmænd da uden Forstand de, der æder mit Folk, som åd de Brød, og ikke påkalder Gud?

⁴Без разум ли са ония, които беззаконствуват. Които изпояждат людете ми [както] ядат хляб, И не призовават Бога?

⁵Af Rædsel gribes de da, hvor ingen Rædsel var; thi Gud adsplitter din Belejres Ben; de bliver til Skamme, thi Gud forkaster dem.

⁵Там ги нападна голям страх, гдето нямаше страх; Защото Бог разпръсна костите на опълчаващите се против тебе; Посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.

⁶Ak, kom dog fra Zion Israels Frelse! Når Gud vender sit Folks Skæbne, skal Jakob juble, Israel glædes.

⁶Дано дойде от Сион избавление за Израиля! Когато върне Бог Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.