1(Til sangmesteren. Med strengespil. En maskil af David.) Lyt, o Gud, til min Bøn, skjul dig ej for min tryglen,
1(По слав. 54). За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение. Послушай, Боже, молитвата ми. И не се крий от молбата ми.
2lå mig Øre og svar mig, jeg vånder mig i Klage,
2Внимавай в мене и отговори ми. Безпокоя се в тъженето си, и стена;
3jeg stønner ved Fjendernes Råb og de gudløses Skrig; thi Ulykke vælter de over mig, forfølger mig grumt;
3Поради гласа на неприятеля, Поради притеснението на нечестивия; Защото приписват на мене беззаконие, И с гняв ми враждуват,
4Hjertet er angst i mit Bryst, Dødens Rædsler er faldet over mig.
4Сърцето ми тъжи дълбоко в мене, И смъртен ужас ме нападна;
5Frygt og Angst falder på mig, Gru er over mig.
5Страх и трепет дойдоха върху мене, И ужас ме потопи.
6Jeg siger: Ak, havde jeg Vinger som Duen, da fløj jeg i Ly,
6И рекох: Дано да имах крила като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина.
7ja, langt bort vilde jeg fly og blive i Ørkenen. - Sela.
7Ето, щях да бягам надалеч, Щях да живея в пустинята; (Села).
8Da søgte jeg skyndsomt Tilflugt for rivende Storm og Uvejr.
8Щях да ускоря бягането си От вихъра и от бурята.
9Herre, forvir og split deres Tungemål! Thi Vold og Ufred ser jeg i Byen;
9Опропасти [ги], Господи, и раздели съвета {Еврейски: Езика.} им; Защото видях насилие и разпри в града.
10de går Rundgang Dag og Nat på dens Mure;
10Денем и нощем го обикалят по стените му, И беззаконие и зло има всред него;
11Ulykke, Kvide og Vanheld råder derinde, Voldsfærd og Svig viger aldrig bort fra dens Torve.
11Нечестие има всред него; Угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.
12Det var ikke en Fjende, som hånede mig - det kunde bæres; min uven ydmygede mig ej - ham kunde jeg undgå;
12Понеже не беше неприятел, който ме укори, - Това бих претърпял, - Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, - Тогава бих се скрил от него;
13men du, en Mand af min Stand, en Ven og fortrolig,
13Но ти, човек равен на мене, Другар мой, и мой близък приятел.
14og det skønt vi delte Samværets Sødme, vandrede endrægtelig i Guds Hus.
14Заедно се разговаряхме сладко, С множеството ходехме в Божия дом.
15Over dem komme Død, lad dem levende synke i Dødsriget! Thi der er Ondskab i deres Bolig, i deres Indre!
15Нека дойде ненадейно смърт на тях. Нека слязат живи в преизподнята; Защото в жилищата им, и в сърцата им [има] злодейство.
16Jeg, jeg råber til Gud, og HERREN vil frelse mig.
16Но аз към Бога ще извикам; И Господ ще ме избави.
17Jeg klager og stønner ved Kvæld, ved Gry og ved Middag; min Røst vil han høre
17Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена; И Той ще чуе гласа ми.
18og udfri min Sjæl i Fred, så de ikke kan komme mig nær; thi mange er de imod mig.
18Ще избави душата ми и ще я успокои от боя, който е против мене; Защото мнозина са с мене.
19Gud, som troner fra Fortids Dage, vil høre og ydmyge dem. - Sela. Thi der er ingen Forandring hos dem, og de frygter ikke for Gud.
19Бог, Който се е възцарил преди вековете, Ще чуе и ще ги съкруши, (Села). [Ще съкруши човеците], които неизменимо {Еврейски: Нямат изменения и.} Не се боят от Бога.
20På Venner lagde han Hånd og brød sin Pagt.
20Всеки един от тях простира ръце против ония, които са в мир с него; Нарушава съюза си.
21Glattere end Smør er hans Mund, men Hjertet vil Krig, blødere end Olie hans Ord, skønt dragne Sværd.
21Устата му са по-мазни от масло, Но в сърцето му има война; Думите му са по-меки от дървено масло, Но пак са голи саби.
22Kast din Byrde på HERREN, så sørger han for dig, den retfærdige lader han ikke i Evighed rokkes.
22Възложи на Господа това, което ти е възложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.
23Og du, o Gud, nedstyrt dem i Gravens Dyb! Ej skal blodstænkte, svigefulde Mænd nå Hælvten af deres Dage. Men jeg, jeg stoler på dig!
23Но Ти, Боже, ще ги сведеш в гибелния ров; Мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината на дните си; Но аз ще уповавам на Тебе.