¹(Til sangmesteren. Al-jonat-elem-rehokim. Af David. En miktam, da filisterne greb ham i Gat.) Vær mig nådig Gud, thi Mennesker vil mig til livs, jeg trænges stadig af Stridsmænd;

¹(По слав. 55). За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет {1 Цар. 21:10-15.}. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.

²mine Fjender vil mig stadig til Livs, thi mange strider bittert imod mig!

²Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.

³Når jeg gribes af Frygt, vil jeg stole på dig,

³Когато съм в страх, На Тебе ще уповавам.

⁴og med Guds Hjælp skal jeg prise hans Ord. Jeg stoler på Gud, jeg frygter ikke, hvad kan Kød vel gøre mig?

⁴Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек {Еврейски: Плът.}?

⁵De oplægger stadig Råd imod mig, alle deres Tanker går ud på ondt.

⁵Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.

⁶De flokker sig sammen, ligger på Lur, jeg har dem lige i Hælene, de står mig jo efter Livet.

⁶Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.

⁷Gengæld du dem det onde, stød Folkene ned i Vrede, o Gud!

⁷Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.

⁸Selv har du talt mine Suk, i din Lædersæk har du gemt mine Tårer; de står jo i din Bog.

⁸Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те [записани] в Твоята книга?

⁹Da skal Fjenderne vige, den Dag jeg kalder; så meget ved jeg, at Gud er med mig.

⁹Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.

¹⁰Med Guds Hjælp skal jeg prise hans Ord, med HERRENs Hjælp skal jeg prise hans Ord.

¹⁰Чрез Бога ще хваля думите [Му;] Чрез Господа ще хваля думите [Му].

¹¹Jeg stoler på Gud, jeg frygter ikke, hvad kan et Menneske gøre mig?

¹¹На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек?

¹²Jeg har Løfter til dig at indfri, o Gud, med Takofre vil jeg betale dig.

¹²Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци; Ще Ти принеса благодарствени приноси.

¹³Thi fra Døden frier du min Sjæl, ja min Fod fra Fald, at jeg kan vandre for Guds Åsyn i Livets Lys.

¹³Понеже Си избавил душата ми от смърт, Няма ли [да избавиш и] нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?