1(Til sangmesteren. Med strengespil. Efter den ottende. En salme af David.) HERRE, revs mig ej i din Vrede, tugt mig ej i din Harme,
1За първия певец на струнни инструменти, на осмострунна арфа. Давидов псалом. Господи, не ме изобличавай в гнева Си, Нито ме наказвай в лютото Си негодувание.
2vær mig nådig Herre, jeg sygner hen, mine Ledmod skælver, læg mig, Herre!
2Смили се за мене, Господи, защото изнемощях; Изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми.
3Såre skælver min Sjæl; o HERRE, hvor længe endnu?
3Също и душата ми е твърде смутена; Но Ти, Господи, до кога?
4Vend tilbage, HERRE, og frels min Sjæl, hjælp mig dog for din Miskundheds Skyld!
4Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си;
5Thi i Døden kommes du ikke i Hu, i Dødsriget hvo vil takke dig der?
5Защото в смъртта не се споменува за Тебе; В преизподнята {Еврейски: Шеол, т.е. гроб, яма, ад. Навсякъде думата [шеол] е заменена с} кой ще те славослови?
6Jeg er så træt af at sukke; jeg væder hver Nat mit Leje, bader med Tårer min Seng;
6Уморих се от въздишането си; Всяка нощ обливам леглото си, Със сълзите си измокрям постелката си.
7mit Øje hentæres af Sorg, sløves for alle mine Fjenders Skyld.
7Окото ми вехне от скръб, Старее поради всичките ми противници.
8Vig fra mig, alle I Udådsmænd, thi HERREN har hørt min Gråd,
8Махнете се от мене, всички, които вършите беззаконие, Защото Господ е чул гласа на плача ми;
9HERREN har hørt min Tryglen, min Bøn tager HERREN imod.
9Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми.
10Beskæmmes skal alle mine Fjender og såre forfærdes, brat skal de vige med Skam.
10Ще се посрамят и много ще се смутят всичките ми неприятели; Ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.