1(En salme af David, da han var i Judas ørken.) Gud, du er min Gud, dig søger jeg, efter dig tørster min Sjæl, efter dig længes mit Kød i et tørt, vansmægtende,vandløst Land
1(По слав. 62). Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня {1 Цар. 22:5. 23:14-18.}. Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя.
2(således var det, jeg så dig i Helligdommen) for at skue din Vælde og Ære;
2Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава.
3thi din Nåde er bedre end Liv, mine Læber skal synge din Pris.
3Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят.
4Da vil jeg love dig hele mit Liv, opløfte Hænderne i dit Navn,
4Така ще Те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си.
5Som med fede Retter mættes min Sjæl, med jublende Læber priser min Mund dig,
5Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; И с радостни устни ще [Те] славословят устата ми.
6når jeg kommer dig i Hu på mit Leje, i Nattevagterne tænker på dig;
6Когато си спомням за Тебе на постелката си Размишлявам за Тебе в нощните стражи;
7thi du er blevet min Hjælp, og jeg jubler i dine Vingers Skygge.
7Понеже Ти си бил помощ на мене, И под сянката на Твоите крила ще се радвам.
8Dig klynger min Sjæl sig til, din højre holder mig fast.
8Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.
9Forgæves står de mig efter livet, i Jordens Dyb skal de synke,
9А ония, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, Ще слязат в дълбочините на земята.
10gives i Sværdets Vold og vorde Sjakalers Bytte.
10Ще бъдат съсипани от силата на меча, Ще бъдат дял на чакали.
11Men Kongen glædes i Gud; enhver, der sværger ved ham, skal juble, thi Løgnernes Mund skal lukkes.
11А царят ще се весели в Бога; Всеки, който се кълне в Неговото [име], ще се хвали; Но устата на ония, които говорят лъжи, ще се затворят.