¹HERRE, jeg lider på dig, lad mig aldrig i evighed skuffes.

¹(По слав. 70). На Тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.

²Frels mig og udfri mig i din Retfærdighed, du bøjede dit Øre til mig;

²Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.

³red mig og vær mig en Tilflugtsklippe, en Klippeborg til min Frelse; thi du er min Klippe og Borg!

³Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.

⁴Min Gud, fri mig ud af gudløses Hånd, af Niddings og Voldsmands Kløer;

⁴Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.

⁵thi du er mit Håb, o Herre! Fra min Ungdom var HERREN min Tillid;

⁵Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.

⁶fra Moders Skød har jeg støttet mig til dig, min Forsørger var du fra Moders Liv, dig gælder altid min Lovsang.

⁶Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе [ще бъде] винаги хвалението ми.

⁷For mange står jeg som mærket af Gud, men du er min stærke Tilflugt;

⁷Като чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.

⁸min Mund er fuld af din Lovsang, af din Ære Dagen lang.

⁸Устата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене Тебе.

⁹Forkast mig ikke i Alderdommens Tid og svigt mig ikke, nu Kraften svinder;

⁹Не ме отхвърляй във време на старостта [ми;] Не ме оставяй, когато отпада силата ми;

¹⁰thi mine Fjender taler om mig, de der lurer på min Sjæl, holder Råd:

¹⁰Защото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си

¹¹"Gud har svigtet ham! Efter ham! Grib ham, thi ingen frelser!"

¹¹И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да [го] избави.

¹²Gud, hold dig ikke borte fra mig, il mig til Hjælp, min Gud;

¹²Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.

¹³lad dem blive til Skam og Skændsel, dem, der står mig imod, lad dem hylles i Spot og Spe, dem, der vil mig ondt!

¹³Нека се посрамят [и] се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.

¹⁴Men jeg, jeg vil altid håbe, blive ved at istemme din Pris;

¹⁴Но аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.

¹⁵min Mund skal vidne om din Retfærd, om din Frelse Dagen lang; thi jeg kender ej Ende derpå.

¹⁵Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, [което ми вършиш, ]Защото не мога [да ги] изброя.

¹⁶Jeg vil minde om den Herre HERRENs Vælde, lovsynge din Retfærd, kun den alene.

¹⁶Ще дойда [и ще хваля] мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.

¹⁷Gud, du har vejledt mig fra min Ungdom af, dine Undere har jeg forkyndt til nu;

¹⁷Боже, Ти си ме научил от младостта ми; И досега съм разгласявал Твоите чудесни дела.

¹⁸indtil Alderdommens Tid og de grånende Hår svigte du mig ikke, o Gud. End skal jeg prise din Arm for alle kommende Slægter.

¹⁸Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата {Еврейски: Мишцата.} Ти на [идещия] род, Твоята мощ на всичките бъдещи [поколения].

¹⁹Din Vælde og din Retfærdighed når til Himlen, o Gud; du, som øvede store Ting, hvo er din Lige, Gud?

¹⁹Също и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?

²⁰Du, som lod os skue mange fold Trængsel og Nød, du kalder os atter til Live og drager os atter af Jordens Dyb;

²⁰Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.

²¹du vil øge min Storhed og atter trøste mig.

²¹Ще уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.

²²Til Gengæld vil jeg til Harpespil prise din Trofasthed, min Gud, lege på Citer for dig, du Israels Hellige;

²²И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.

²³juble skal mine Læber - ja, jeg vil lovsynge dig og min Sjæl, som du udløste;

²³ще се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.

²⁴også min Tunge skal Dagen igennem forkynde din Retfærd, thi Skam og Skændsel får de, som vil mig ilde.

²⁴Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.