¹(En Maskil af Asaf.) Lyt, mit folk til min lære, bøj eders øre til ord fra min Mund;

¹(По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.

²jeg vil åbne min Mund med Billedtale, fremsætte Gåder fra fordums Tid,

²Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

³hvad vi har hørt og ved, hvad vore Fædre har sagt os;

³Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

⁴vi dølger det ikke for deres Børn, men melder en kommende Slægt om HERRENs Ære og Vælde og Underne, som han har gjort.

⁴Няма да [го] скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,

⁵Han satte et Vidnesbyrd i Jakob, i Israel gav han en Lov, idet han bød vore Fædre at lade deres Børn det vide,

⁵Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,

⁶at en senere Slægt kunde vide det, og Børn, som fødtes siden, stå frem og fortælle deres Børn derom,

⁶За да [ги] знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да [ги] разказват на своите чада,

⁷så de slår deres Lid til Gud og ikke glemmer Guds Gerninger, men overholder hans Bud,

⁷За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

⁸ej slægter Fædrene på, en vanartet, stridig Slægt, hvis Hjerte ikke var fast, hvis Ånd var utro mod Gud

⁸И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

⁹- Efraims Børn var rustede Bueskytter, men svigted på Stridens Dag -

⁹Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

¹⁰Gudspagten holdt de ikke, de nægtede at følge hans Lov;

¹⁰Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

¹¹hans Gerninger gik dem ad Glemme, de Undere, han lod dem skue.

¹¹А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

¹²Han gjorde Undere for deres Fædre i Ægypten på Zoans Mark;

¹²Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.

¹³han kløvede Havet og førte dem over, lod Vandet stå som en Vold;

¹³Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

¹⁴han ledede dem ved Skyen om Dagen, Natten igennem ved Ildens Skær;

¹⁴Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

¹⁵han kløvede Klipper i Ørkenen, lod dem rigeligt drikke som af Strømme,

¹⁵Разцепи канари в пустинята, И [ги] напои изобилно като от бездни.

¹⁶han lod Bække rinde af Klippen og Vand strømme ned som Floder.

¹⁶И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.

¹⁷Men de blev ved at synde imod ham og vække den Højestes Vrede i Ørkenen;

¹⁷Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

¹⁸de fristede Gud i Hjertet og krævede Mad til at stille Sulten,

¹⁸Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},

¹⁹de talte mod Gud og sagde: "Kan Gud dække Bord i en Ørken?

¹⁹И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

²⁰Se, Klippen slog han, så Vand flød frem, og Bække vælded ud; mon han også kan give Brød og skaffe kød til sit Folk?"

²⁰Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

²¹Det hørte HERREN, blev vred, der tændtes en Ild mod Jakob, ja Vrede kom op mod Israel,

²¹Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

²²fordi de ikke troede Gud eller stolede på hans Frelse.

²²Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще [ги] избави.

²³Da bød han Skyerne oventil, lod Himlens Døre åbne

²³При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

²⁴og Manna regne på dem til Føde, han gav dem Himmelkorn;

²⁴Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

²⁵Mennesker spiste Englebrød, han sendte dem Mad at mætte sig med.

²⁵Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.

²⁶Han rejste Østenvinden på Himlen, førte Søndenvinden frem ved sin Kraft;

²⁶Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

²⁷Kød lod han regne på dem som Støv og vingede Fugle som Havets Sand,

²⁷Наваля върху тях и месо [изобилно] като прах, И птици крилати [много] като морския пясък;

²⁸lod dem falde midt i sin Lejr, rundt omkring sine Boliger;

²⁸И направи [ги] да падат всред стана им, Около жилищата им.

²⁹Og de spiste sig overmætte, hvad de ønskede, lod han dem få.

²⁹И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

³⁰Men før deres Attrå var stillet, mens Maden var i deres Mund,

³⁰А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,

³¹rejste Guds Vrede sig mod dem; han vog deres kraftige Mænd, fældede Israels Ynglinge.

³¹Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

³²Og dog blev de ved at synde og troede ej på hans Undere.

³²При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

³³Da lod han deres Dage svinde i Tomhed og endte brat deres År.

³³Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

³⁴Når han vog dem, søgte de ham, vendte om og spurgte om Gud,

³⁴Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

³⁵kom i Hu, at Gud var deres Klippe, Gud den Allerhøjeste deres Genløser.

³⁵И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

³⁶De hyklede for ham med Munden, løj for ham med deres Tunge;

³⁶Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

³⁷deres Hjerter holdt ikke fast ved ham, hans Pagt var de ikke tro.

³⁷Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

³⁸Og dog er han barmhjertig, han tilgiver Misgerning, lægger ej øde, hans Vrede lagde sig Gang på Gang, han lod ikke sin Harme fuldt bryde frem;

³⁸Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието [им] и не [ги] погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

³⁹han kom i Hu, de var Kød, et Pust, der svinder og ej vender tilbage.

³⁹И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

⁴⁰Hvor tit stod de ham ikke imod i Ørkenen og voldte ham Sorg i det øde Land!

⁴⁰Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

⁴¹De fristede alter Gud, de krænkede Israels Hellige;

⁴¹Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

⁴²hans Hånd kom de ikke i Hu, de Dag han friede dem fra Fjenden,

⁴²Не си спомнюваха [силата на] ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

⁴³da han gjorde sine Tegn i Ægypten, sine Undere på Zoans Mark,

⁴³Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

⁴⁴forvandlede deres Floder til Blod, så de ej kunde drikke af Strømmene,

⁴⁴И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

⁴⁵sendte Myg imod dem, som åd dem, og Frøer, som lagde dem øde,

⁴⁵[Как] прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

⁴⁶gav Æderen, hvad de avlede, Græshoppen al deres Høst,

⁴⁶И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;

⁴⁷slog deres Vinstokke ned med Hagl, deres Morbærtræer med Frost,

⁴⁷[Как] порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

⁴⁸prisgav Kvæget for Hagl og deres Hjorde for Lyn.

⁴⁸И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

⁴⁹Han sendte sin Vredesglød mod dem, Harme, Vrede og Trængsel, en Sendefærd af Ulykkesengle;

⁴⁹[Как] изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -

⁵⁰frit Løb gav han sin Vrede, skånede dem ikke for Døden, gav deres Liv til Pris for Pest;

⁵⁰Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

⁵¹alt førstefødt i Ægypten slog han, Mandskraftens Førstegrøde i Kamiternes Telte,

⁵¹[Как] порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите [им] в шатрите на Хама,

⁵²lod sit Folk bryde op som en Hjord, ledede dem som Kvæg i Ørkenen,

⁵²А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,

⁵³ledede dem trygt, uden Frygt, mens Havet lukked sig over deres Fjender;

⁵³И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето [ги] покри;

⁵⁴han bragte dem til sit hellige Land, de Bjerge, hans højre vandt,

⁵⁴[Как] ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

⁵⁵drev Folkeslag bort foran dem, udskiftede ved Lod deres Land og lod Israels Stammer bo i deres Telte.

⁵⁵И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

⁵⁶Dog fristed og trodsede de Gud den Allerhøjeste og overholdt ikke hans Vidnesbyrd;

⁵⁶Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против [Него], И не пазеха наредбите Му,

⁵⁷de faldt fra, var troløse som deres Fædre, svigtede som en slappet Bue,

⁵⁷Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

⁵⁸de krænkede ham med deres Offerhøje, æggede ham med deres Gudebilleder.

⁵⁸Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

⁵⁹Det hørte Gud og blev vred følte højlig Lede ved Israel;

⁵⁹Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

⁶⁰han opgav sin Bolig i Silo, det Telt, hvor han boede blandt Mennesker;

⁶⁰Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

⁶¹han gav sin Stolthed i Fangenskab, sin Herlighed i Fjendehånd,

⁶¹И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

⁶²prisgav sit Folk for Sværdet, blev vred på sin Arvelod;

⁶²Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.

⁶³Ild fortærede dets unge Mænd, dets Jomfruer fik ej Bryllupssange,

⁶³Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

⁶⁴dets Præster faldt for Sværdet, dets Enker holdt ikke Klagefest.

⁶⁴Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

⁶⁵Da vågnede Herren som en, der har sovet, som en Helt, der er døvet af Vin;

⁶⁵Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който [ободрен] от вино, вика;

⁶⁶han slog sine Fjender på Ryggen, gjorde dem evigt til Skamme.

⁶⁶И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

⁶⁷Men han fik Lede ved Josefs Telt, Efraims Stamme udvalgte han ikke;

⁶⁷При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

⁶⁸han udvalgte Judas Stamme, Zions Bjerg, som han elsker;

⁶⁸Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

⁶⁹han byggede sit Tempel himmelhøjt, grundfæstede det evigt som Jorden.

⁶⁹Съгради светилището Си като [небесните] възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

⁷⁰Han udvalgte David, sin Tjener, og tog ham fra Fårenes Folde,

⁷⁰Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;

⁷¹hentede ham fra de diende Dyr til at vogte Jakob, hans Folk, Israel, hans Arvelod;

⁷¹Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

⁷²han vogtede dem med oprigtigt Hjerte, ledede dem med kyndig Hånd.

⁷²Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.