¹(Til Sangmesteren. Til Jedutun. Af Asaf. En Salme.) Jeg råber, højt til Gud, og han hører mig,

¹(По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

²jeg søger Herren på Nødens Dag, min Hånd er om Natten utrættet udrakt, min Sjæl vil ikke lade sig trøste;

²В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си [към Него] без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

³jeg ihukommer Gud og stønner, jeg sukker, min Ånd vansmægter. - Sela.

³Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

⁴Du holder mine Øjne vågne, jeg er urolig og målløs.

⁴Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

⁵Jeg tænker på fordums dage, ihukommer længst henrundne År;

⁵Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

⁶jeg gransker om Natten i Hjertet, grunder og ransager min Ånd.

⁶Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, [като казва:]

⁷Vil Herren bortstøde for evigt og aldrig mer vise Nåde,

⁷Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

⁸er hans Miskundhed ude for stedse, hans Trofasthed omme for evigt og altid,

⁸Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

⁹har Gud da glemt at ynkes, lukket sit Hjerte i Vrede? - Sela.

⁹Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

¹⁰Jeg sagde: Det er min Smerte; at den Højestes højre er ikke som før.

¹⁰Тогава рекох: Това е слабост за мене Да [мисля, че] десницата на Всевишния се изменява.

¹¹Jeg kommer HERRENs Gerninger i Hu, ja kommer dine fordums Undere i Hu.

¹¹Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата [извършени] от Тебе в древността,

¹²Jeg tænker på al din Gerning og grunder over dine Værker.

¹²И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

¹³Gud, din Vej var i Hellighed, hvo er en Gud så stor som Gud!

¹³Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както [истинският] Бог?

¹⁴Du er en Gud, som gør Undere, du gjorde din Vælde kendt blandt Folkene,

¹⁴Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

¹⁵udøste dit Folk med din Arm, Jakobs og Josefs Sønner. - Sela.

¹⁵Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

¹⁶Vandene så dig, Gud, Vandene så dig og vred sig i Angst, ja Dybet tog til at skælve;

¹⁶Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

¹⁷Skyerne udøste Vand, Skyhimlens Stemme gjaldede, dine Pile for hid og did;

¹⁷Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

¹⁸din bragende Torden rullede, Lynene oplyste Jorderig, Jorden bæved og skjalv;

¹⁸Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

¹⁹din Vej gik midt gennem Havet, din Sti gennem store Vande, dine Fodspor kendtes ikke.

¹⁹През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

²⁰Du førte dit Folk som en Hjord ved Moses's og Arons Hånd.

²⁰Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.