¹Kom, lad os Juble, for HERREN, råbe af fryd for vor Frelses Klippe,

¹(По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

²møde med Tak for hans Åsyn, juble i Sang til hans Pris!

²Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

³Thi HERREN er en vældig Gud, en Konge stor over alle Guder;

³Защото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове.

⁴i hans Hånd er Jordens dybder, Bjergenes Tinder er hans;

⁴В Неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

⁵Havet er hans, han har skabt det, det tørre Land har hans Hænder dannet.

⁵Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

⁶Kom, lad os bøje os, kaste os ned, knæle for HERREN, vor Skaber!

⁶Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

⁷Thi han er vor Gud, og vi er det Folk, han vogter, den Hjord, han leder. Ak, lytted I dog i Dag til hans Røst:

⁷Защото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

⁸"Forhærder ej eders Hjerte som ved Meriba, som dengang ved Massa i Ørkenen,

⁸Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато [Ме] изпитахте в пустинята,

⁹da eders Fædre fristede mig, prøved mig, skønt de havde set mit Værk.

⁹Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

¹⁰Jeg væmmedes fyrretyve År ved denne Slægt, og jeg sagde: Det er et Folk med vildfarne Hjerter, de kender ej mine Veje.

¹⁰Четиридесет години негодувах против [това] поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

¹¹Så svor jeg da i min Vrede: De skal ikke gå ind til min Hvile!

¹¹Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.