¹Hvor du er fager, min veninde, hvor er du fager! Dine Øjne er Duer bag sløret, dit Hår som en Gedeflok bølgende ned fra Gilead,

¹Ето, хубава си, любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са [като] гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;

²dine Tænder som en nyklippet Fåreflok, der kommer fra Bad, som alle har Tvillinger, intet er uden Lam;

²Зъбите ти са като стадо [ново]-стрижени овце[ ]Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, И не липсва ни един между тях;

³som en Purpursnor er dine Læber, yndig din Mund, din Tinding som et bristet Granatæble bag ved dit Slør;

³Устните ти са като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

⁴din Hals er som Davids Tårn, der er bygget til Udkig, tusinde Skjolde hænger derpå, kun Helteskjolde;

⁴Шията ти е като Давидова кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета. - Всички щитове на силни мъже;

⁵dit Bryst som to Hjortekalve, Gazelle tvillinger, der græsser blandt Liljer.

⁵Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

⁶Til Dagen svales og Skyggerne længes, vil jeg vandre til Myrrabjerget og Vellugtshøjen.

⁶Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

⁷Du er fuldendt fager, min Veninde og uden Lyde.

⁷Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

⁸Kom med mig fra Libanon, Brud, kom med mig fra Libanon, stig ned fra Amanas Tinde, fra Senirs og Hermons Tinde, fra Løvers Huler, fra Panteres Bjerge!

⁸Дойди с мене от Ливан, невесто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

⁹Du har fanget mig, min Søster, min Brud, du har fanget mig med et af dine Blikke, med en af din Halses Kæder.

⁹Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, Пленила си сърцето ми с един [поглед] от очите си, С една огърлица на шията си.

¹⁰Hvor herlig er din Kærlighed, min Søster, min Brud, hvor din Kærlighed er god fremfor Vin, dine Salvers Duft fremfor alskens Vellugt!

¹⁰Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

¹¹Dine Læber drypper af Sødme, min Brud, under din Tunge er Honning og Mælk; dine Klæders Duft er som Libanons Duft.

¹¹От устните ти, невесто, капе мед [като] от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

¹²Min Søster, min Brud er en lukket Have, en lukket Kilde, et Væld under Segl.

¹²Градина затворена е сестра ми, невестата, Извор затворен, източник запечатан.

¹³Dine Skud er en Lund af Granattræer med kostelige Frugter, Kofer,

¹³Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

¹⁴Nardus og Kalmus og Kanel og alle Slags Vellugtstræer, Myrra og Safran og Aloe og alskens ypperlig Balsam.

¹⁴Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета [доставящи благоухания като] ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

¹⁵Min Haves Væld er en Brønd med rindende Vand og Strømme fra Libanon.

¹⁵Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

¹⁶Nordenvind, vågn, Søndenvind kom, blæs gennem min Have, så dens Vellugt spredes! Min Ven komme ind i sin Have og nyde dens udsøgte Frugt!

¹⁶Събуди се, северни ветре, и дойди южни, Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.