1דברי קהלת בן דוד מלך בירושלם׃
1Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: -
2הבל הבלים אמר קהלת הבל הבלים הכל הבל׃
2Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
3מה יתרון לאדם בכל עמלו שיעמל תחת השמש׃
3Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?
4דור הלך ודור בא והארץ לעולם עמדת׃
4Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
5וזרח השמש ובא השמש ואל מקומו שואף זורח הוא שם׃
5Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.
6הולך אל דרום וסובב אל צפון סובב סבב הולך הרוח ועל סביבתיו שב הרוח׃
6Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
7כל הנחלים הלכים אל הים והים איננו מלא אל מקום שהנחלים הלכים שם הם שבים ללכת׃
7Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.} отиват.
8כל הדברים יגעים לא יוכל איש לדבר לא תשבע עין לראות ולא תמלא אזן משמע׃
8Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже [до колко; ]Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.
9מה שהיה הוא שיהיה ומה שנעשה הוא שיעשה ואין כל חדש תחת השמש׃
9Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
10יש דבר שיאמר ראה זה חדש הוא כבר היה לעלמים אשר היה מלפננו׃
10Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
11אין זכרון לראשנים וגם לאחרנים שיהיו לא יהיה להם זכרון עם שיהיו לאחרנה׃
11Не се помнят предишните [поколения;] Нито ще се помнят послешните, грядущите, [поколения, ]Между ония, които ще идат подир.
12אני קהלת הייתי מלך על ישראל בירושלם׃
12Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
13ונתתי את לבי לדרוש ולתור בחכמה על כל אשר נעשה תחת השמים הוא ענין רע נתן אלהים לבני האדם לענות בו׃
13И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него.
14ראיתי את כל המעשים שנעשו תחת השמש והנה הכל הבל ורעות רוח׃
14Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
15מעות לא יוכל לתקן וחסרון לא יוכל להמנות׃
15Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
16דברתי אני עם לבי לאמר אני הנה הגדלתי והוספתי חכמה על כל אשר היה לפני על ירושלם ולבי ראה הרבה חכמה ודעת׃
16Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
17ואתנה לבי לדעת חכמה ודעת הוללות ושכלות ידעתי שגם זה הוא רעיון רוח׃
17И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
18כי ברב חכמה רב כעס ויוסיף דעת יוסיף מכאוב׃
18Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.