1דברי למואל מלך משא אשר יסרתו אמו׃
1Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -
2מה ברי ומה בר בטני ומה בר נדרי׃
2Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
3אל תתן לנשים חילך ודרכיך למחות מלכין׃
3Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
4אל למלכים למואל אל למלכים שתו יין ולרוזנים או שכר׃
4Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете [да кажат:] Где е спиртното питие?
5פן ישתה וישכח מחקק וישנה דין כל בני עני׃
5Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}.
6תנו שכר לאובד ויין למרי נפש׃
6Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
7ישתה וישכח רישו ועמלו לא יזכר עוד׃
7За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
8פתח פיך לאלם אל דין כל בני חלוף׃
8Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
9פתח פיך שפט צדק ודין עני ואביון׃
9Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
10אשת חיל מי ימצא ורחק מפנינים מכרה׃
10Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11בטח בה לב בעלה ושלל לא יחסר׃
11Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
12גמלתהו טוב ולא רע כל ימי חייה׃
12Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
13דרשה צמר ופשתים ותעש בחפץ כפיה׃
13Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
14היתה כאניות סוחר ממרחק תביא לחמה׃
14Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
15ותקם בעוד לילה ותתן טרף לביתה וחק לנערתיה׃
15При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
16זממה שדה ותקחהו מפרי כפיה נטע כרם׃
16Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
17חגרה בעוז מתניה ותאמץ זרעותיה׃
17Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
18טעמה כי טוב סחרה לא יכבה בליל נרה׃
18Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
19ידיה שלחה בכישור וכפיה תמכו פלך׃
19Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
20כפה פרשה לעני וידיה שלחה לאביון׃
20Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
21לא תירא לביתה משלג כי כל ביתה לבש שנים׃
21Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
22מרבדים עשתה לה שש וארגמן לבושה׃
22Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.
23נודע בשערים בעלה בשבתו עם זקני ארץ׃
23Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
24סדין עשתה ותמכר וחגור נתנה לכנעני׃
24Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.};
25עז והדר לבושה ותשחק ליום אחרון׃
25Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
26פיה פתחה בחכמה ותורת חסד על לשונה׃
26Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
27צופיה הליכות ביתה ולחם עצלות לא תאכל׃
27Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
28קמו בניה ויאשרוה בעלה ויהללה׃
28Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, [казвайки]:
29רבות בנות עשו חיל ואת עלית על כלנה׃
29Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
30שקר החן והבל היפי אשה יראת יהוה היא תתהלל׃
30Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31תנו לה מפרי ידיה ויהללוה בשערים מעשיה׃
31Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.