¹וזכר את בוראיך בימי בחורתיך עד אשר לא יבאו ימי הרעה והגיעו שנים אשר תאמר אין לי בהם חפץ׃

¹И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -

²עד אשר לא תחשך השמש והאור והירח והכוכבים ושבו העבים אחר הגשם׃

²Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;

³ביום שיזעו שמרי הבית והתעותו אנשי החיל ובטלו הטחנות כי מעטו וחשכו הראות בארבות׃

³Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха, И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;

⁴וסגרו דלתים בשוק בשפל קול הטחנה ויקום לקול הצפור וישחו כל בנות השיר׃

⁴[Когато] вратите ще се затворят при пътя, Като ослабне гласът на мелницата; И при гласа на птицата ще стане [човек], И всичките звукове {Еврейски: Дъщери.} на песента ще ослабнат;

⁵גם מגבה יראו וחתחתים בדרך וינאץ השקד ויסתבל החגב ותפר האביונה כי הלך האדם אל בית עולמו וסבבו בשוק הספדים׃

⁵Още когато ще се боят от [всичко], що е високо, И ще треперят в пътя; Когато бадемът се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -

⁶עד אשר לא ירחק חבל הכסף ותרץ גלת הזהב ותשבר כד על המבוע ונרץ הגלגל אל הבור׃

⁶Преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,

⁷וישב העפר על הארץ כשהיה והרוח תשוב אל האלהים אשר נתנה׃

⁷И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.

⁸הבל הבלים אמר הקוהלת הכל הבל׃

⁸Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.

⁹ויתר שהיה קהלת חכם עוד למד דעת את העם ואזן וחקר תקן משלים הרבה׃

⁹И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.

¹⁰בקש קהלת למצא דברי חפץ וכתוב ישר דברי אמת׃

¹⁰Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.

¹¹דברי חכמים כדרבנות וכמשמרות נטועים בעלי אספות נתנו מרעה אחד׃

¹¹Думите на мъдрите са като остени; И като заковани гвоздеи са[ думите на] събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.

¹²ויתר מהמה בני הזהר עשות ספרים הרבה אין קץ ולהג הרבה יגעת בשר׃

¹²А колкото за [нещо] повече от това, сине мой, приеми увещание, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.

¹³סוף דבר הכל נשמע את האלהים ירא ואת מצותיו שמור כי זה כל האדם׃

¹³Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека {Или: Това е длъжността на.};

¹⁴כי את כל מעשה האלהים יבא במשפט על כל נעלם אם טוב ואם רע׃

¹⁴Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.