¹ויהי דבר יהוה אלי לאמר׃

¹И Господното слово дойде към мене и рече:

²בן אדם שים פניך אל ירושלם והטף אל מקדשים והנבא אל אדמת ישראל׃

²Сине човешки, насочи лицето си към Ерусалим, и направи да капне [словото ти] към светите места и пророкувай против Израилевата земя;

³ואמרת לאדמת ישראל כה אמר יהוה הנני אליך והוצאתי חרבי מתערה והכרתי ממך צדיק ורשע׃

³и кажи на Израилевата земя: Така казва Господ: Ето, Аз съм против тебе, и като изтегля ножа Си из ножницата ще отсека от тебе и праведния и нечестивия.

⁴יען אשר הכרתי ממך צדיק ורשע לכן תצא חרבי מתערה אל כל בשר מנגב צפון׃

⁴Прочее, понеже ще отсека от тебе и праведния и нечестивия, за това ножът Ми ще излезе из ножницата си против всяка твар, от юг до север;

⁵וידעו כל בשר כי אני יהוה הוצאתי חרבי מתערה לא תשוב עוד׃

⁵и всяка твар ще познае, че Аз Господ изтеглих ножа Си из ножницата му; няма да се върне вече.

⁶ואתה בן אדם האנח בשברון מתנים ובמרירות תאנח לעיניהם׃

⁶Затова ти, сине човешки, въздъхни; със съкрушен кръст и с огорчение въздъхни пред тях.

⁷והיה כי יאמרו אליך על מה אתה נאנח ואמרת אל שמועה כי באה ונמס כל לב ורפו כל ידים וכהתה כל רוח וכל ברכים תלכנה מים הנה באה ונהיתה נאם אדני יהוה׃

⁷И когато ти рекат: Защо въздишаш? кажи: Поради известието, че иде; всяко сърце ще се стопи, всичките ръце ще ослабват, всеки дух ще примре, и всичките колена ще станат като вода; ето, иде, и ще се сбъдне, казва Господ Иеова.

⁸ויהי דבר יהוה אלי לאמר׃

⁸И Господното слово дойде към мене и рече:

⁹בן אדם הנבא ואמרת כה אמר אדני אמר חרב חרב הוחדה וגם מרוטה׃

⁹Сине човешки, пророкувай, казвайки: Така казва Господ: Речи: Меч! меч се остри, още се излъсква;

¹⁰למען טבח טבח הוחדה למען היה לה ברק מרטה או נשיש שבט בני מאסת כל עץ׃

¹⁰остри се за да извърши голямо клане; излъсква се за да лъщи. Можем ли, прочее, да се веселим? [Това е] жезълът на сина ми, който презира всяко дърво.

¹¹ויתן אתה למרטה לתפש בכף היא הוחדה חרב והיא מרטה לתת אותה ביד הורג׃

¹¹Даде се да се излъска за да се държи в ръка; тоя меч е наострен и излъскан за да се даде в ръката на погубителя.

¹²זעק והילל בן אדם כי היא היתה בעמי היא בכל נשיאי ישראל מגורי אל חרב היו את עמי לכן ספק אל ירך׃

¹²Извикай и излелекай, сине човешки, защото той е върху людете Ми, върху всичките Израилеви първенци; ужас нападна людете Ми поради меча; затова, удари го по бедрото си;

¹³כי בחן ומה אם גם שבט מאסת לא יהיה נאם אדני יהוה׃

¹³Защото има изпитание; и какво ако и презиращият жезъл не би съществувал вече, казва Господ Иеова?

¹⁴ואתה בן אדם הנבא והך כף אל כף ותכפל חרב שלישתה חרב חללים היא חרב חלל הגדול החדרת להם׃

¹⁴Ти, прочее, сине човешки, пророкувай и изпляскай с ръце; и нека мечът удвои, нека мечът утрои, [числото] на ранените; той е мечът на ранените големци, който ще ви обсади отвред.

¹⁵למען למוג לב והרבה המכשלים על כל שעריהם נתתי אבחת חרב אח עשויה לברק מעטה לטבח׃

¹⁵Нанесох ужаса на меча против всичките им порти, за да се стопи [всяко] сърце, и за да се спъват по-често. Уви! приготви се за да блещи, наточи се за да коли.

¹⁶התאחדי הימיני השימי השמילי אנה פניך מעדות׃

¹⁶Стегни се [мечо], нападни надясно; насочи се, нападни наляво; където и да се обърне лицето ти.

¹⁷וגם אני אכה כפי אל כפי והניחתי חמתי אני יהוה דברתי׃

¹⁷И Аз ще плесна с ръце и ще удовлетворя яростта Си. Аз Господ изговорих това.

¹⁸ויהי דבר יהוה אלי לאמר׃

¹⁸Господното слово дойде пак към мене и рече:

¹⁹ואתה בן אדם שים לך שנים דרכים לבוא חרב מלך בבל מארץ אחד יצאו שניהם ויד ברא בראש דרך עיר ברא׃

¹⁹При това, сине човешки, ти си определи два пътя, за да замине мечът на вавилонския цар; и двата ще излизат от същата земя; и направи показалец {Еврейски: Ръка.}, направи го при началото на пътя за града.

²⁰דרך תשים לבוא חרב את רבת בני עמון ואת יהודה בירושלם בצורה׃

²⁰Определи път за да мине мечът в Рава на амонците и в укрепения Ерусалим в Юда.

²¹כי עמד מלך בבל אל אם הדרך בראש שני הדרכים לקסם קסם קלקל בחצים שאל בתרפים ראה בכבד׃

²¹Защото вавилонският цар се спря при раздвояването на пътя, гдето започват двата пътя, за да почародействува; разтърси стрелите, допита се до терафимите, прегледа черния дроб.

²²בימינו היה הקסם ירושלם לשום כרים לפתח פה ברצח להרים קול בתרועה לשום כרים על שערים לשפך סללה לבנות דיק׃

²²В десницата му е жребието за Ерусалим, за да се поставят стеноломи, да се даде заповед {Еврейски: Отварят уста.} за клане, да се издигне глас с възклицание, да се поставят стеноломи срещу портите, да се издигнат могили, да се съградят крепости.

²³והיה להם כקסום שוא בעיניהם שבעי שבעות להם והוא מזכיר עון להתפש׃

²³Но това ще бъде като суетно чародеяние пред очите на ония, които им се заклеха; обаче той ще им напомни беззаконието, за да се хванат.

²⁴לכן כה אמר אדני יהוה יען הזכרכם עונכם בהגלות פשעיכם להראות חטאותיכם בכל עלילותיכם יען הזכרכם בכף תתפשו׃

²⁴Затова, така казва Господ Иеова: Понеже направихте да се помни беззаконието ви с откриването на престъпленията ви, тъй щото да се явят греховете ви във всичките ви дела, - понеже направихте себе си да бъдете спомнени, ще бъдете хванати в ръце.

²⁵ואתה חלל רשע נשיא ישראל אשר בא יומו בעת עון קץ׃

²⁵А ти, смъртоносно ранени, скверни княже Израилев, чийто ден е настъпил, когато беззаконието [е стигнало] до края си,

²⁶כה אמר אדני יהוה הסיר המצנפת והרים העטרה זאת לא זאת השפלה הגבה והגבה השפיל׃

²⁶така казва Господ Иеова: Снеми митрата и свали короната; тя няма вече [да бъде] такава, възвиси смирения, а смири възвисения.

²⁷עוה עוה עוה אשימנה גם זאת לא היה עד בא אשר לו המשפט ונתתיו׃

²⁷Аз ще я катурна, катурна, катурна, та и това няма да трае, докле дойде оня, комуто принадлежи; и [нему] ще я дам.

²⁸ואתה בן אדם הנבא ואמרת כה אמר אדני יהוה אל בני עמון ואל חרפתם ואמרת חרב חרב פתוחה לטבח מרוטה להכיל למען ברק׃

²⁸И ти сине човешки, пророкувай като речеш: Така казва Господ Иеова за амонците и за тяхното укоряване. Кажи: Меч, меч е изтеглен, излъскан за да коли, и блестящ за да изтреби,

²⁹בחזות לך שוא בקסם לך כזב לתת אותך אל צוארי חללי רשעים אשר בא יומם בעת עון קץ׃

²⁹докато те виждат за тебе суетно видение, и докато чародействуват на тебе лъжа, от което ще бъдеш прострян на врата на смъртно ранените нечестивци, чиито ден е настъпил, когато беззаконието [е стигнало] до края си.

³⁰השב אל תערה במקום אשר נבראת בארץ מכרותיך אשפט אתך׃

³⁰Върни го в ножницата му. На мястото гдето си бил създаден, в родната ти земя, ще те съдя.

³¹ושפכתי עליך זעמי באש עברתי אפיח עליך ונתתיך ביד אנשים בערים חרשי משחית׃

³¹Ще излея негодуванието Си върху тебе, с огнения Си гняв ще духна върху тебе, и ще те предам в ръцете на скотски мъже, които са способни да погубят.

³²לאש תהיה לאכלה דמך יהיה בתוך הארץ לא תזכרי כי אני יהוה דברתי׃

³²Ще станеш гориво за огън; кръвта ти ще бъде всред земята [ти]; не ще има вече спомен за тебе; защото Аз Господ изговорих това.