1ויהי דבר יהוה אלי לאמר׃
1При това Господното слово дойде към мене и рече:
2ואתה בן אדם התשפט התשפט את עיר הדמים והודעתה את כל תועבותיה׃
2А ти, сине човешки, ще се застъпиш ли, ще се застъпиш ли за кръвопролитния град? Тогава направи го да познае всичките си мерзости.
3ואמרת כה אמר אדני יהוה עיר שפכת דם בתוכה לבוא עתה ועשתה גלולים עליה לטמאה׃
3Речи, прочее: Така казва Господ Иеова: О, граде, който проливаш кръв всред себе си, та да дойде времето ти, и правиш кумири за своето осъждение {Еврейски: Против себе си.}, та да се оскверняваш!
4בדמך אשר שפכת אשמת ובגלוליך אשר עשית טמאת ותקריבי ימיך ותבוא עד שנותיך על כן נתתיך חרפה לגוים וקלסה לכל הארצות׃
4Ти стана виновен за кръвта, която си пролял, и си се осквернил с кумирите, които си направил; направил си да наближава [краят на] дните ти, и дошъл си дори до [края на] годините си; затова направих те за укор на народите, и за поругание на всичките страни.
5הקרבות והרחקות ממך יתקלסו בך טמאת השם רבת המהומה׃
5Ближните и далечните от тебе ще ти се поругаят, ти който си прочут по мерзост и изобилваш с безмирие.
6הנה נשיאי ישראל איש לזרעו היו בך למען שפך דם׃
6Ето, Израилевите първенци са били в тебе за да проливат кръв, всеки според силата си.
7אב ואם הקלו בך לגר עשו בעשק בתוכך יתום ואלמנה הונו בך׃
7В тебе са презирали баща и майка; всред тебе са постъпили насилствено към чужденеца; в тебе са угнетявали сираче и вдовица.
8קדשי בזית ואת שבתתי חללת׃
8Презирал си светите Ми вещи и си осквернявал съботите Ми.
9אנשי רכיל היו בך למען שפך דם ואל ההרים אכלו בך זמה עשו בתוכך׃
9В тебе е имало мъже клеветници за да проливат кръв; в тебе [е имало ония, които] са яли по планините; всред тебе са вършили разврат.
10ערות אב גלה בך טמאת הנדה ענו בך׃
10В тебе са откривали бащината си голота; в тебе са обезчестявали жена отлъчена поради нечистотата й.
11ואיש את אשת רעהו עשה תועבה ואיש את כלתו טמא בזמה ואיש את אחתו בת אביו ענה בך׃
11Един е извършил гнусота с жената на ближния си; друг е осквернил нечестиво снаха си; а друг в тебе е обезчестил сестра си, дъщеря на баща си.
12שחד לקחו בך למען שפך דם נשך ותרבית לקחת ותבצעי רעיך בעשק ואתי שכחת נאם אדני יהוה׃
12В тебе са вземали подкупи за да проливат кръв; ти си вземал лихва и придобивка; и с насилие си се обогатявал от ближните си; а Мене си забравил, казва Господ Иеова.
13והנה הכיתי כפי אל בצעך אשר עשית ועל דמך אשר היו בתוכך׃
13Ето, затова плеснах с ръце поради безчестната печалба, която си събрал, и поради кръвта, която бе всред тебе.
14היעמד לבך אם תחזקנה ידיך לימים אשר אני עשה אותך אני יהוה דברתי ועשיתי׃
14Ще издържи ли сърцето ти, или ще имат ли сила ръцете ти, в дните когато Аз ще се разправя с тебе? Аз Господ изговорих това, и ще го извърша.
15והפיצותי אותך בגוים וזריתיך בארצות והתמתי טמאתך ממך׃
15Ще те разпръсна между народите и разсея по страните, та ще изчистя от тебе като с огън нечистотата ти.
16ונחלת בך לעיני גוים וידעת כי אני יהוה׃
16И ще бъдеш омърсен в себе си пред народите; и ще познаеш, че Аз съм Господ.
17ויהי דבר יהוה אלי לאמר׃
17И Господното слово дойде към мене и рече:
18בן אדם היו לי בית ישראל לסוג כלם נחשת ובדיל וברזל ועופרת בתוך כור סגים כסף היו׃
18Сине човешки, Израилевият дом ми стана шлак; те всички са мед и калай, желязо и олово всред пещта; те са шлак от сребро.
19לכן כה אמר אדני יהוה יען היות כלכם לסגים לכן הנני קבץ אתכם אל תוך ירושלם׃
19Затова, така казва Господ Иеова: Понеже вие всички станахте шлак, ето, за това ще ви събера всред Ерусалим.
20קבצת כסף ונחשת וברזל ועופרת ובדיל אל תוך כור לפחת עליו אש להנתיך כן אקבץ באפי ובחמתי והנחתי והתכתי אתכם׃
20Както събират всред пещта среброто и медта, желязото, оловото и калая, за да раздухат огъня върху тях та да ги стопят, така в гнева Си и в яростта Си ще ви събера, и ще ви туря там и ви разтопя.
21וכנסתי אתכם ונפחתי עליכם באש עברתי ונתכתם בתוכה׃
21Да! Ще ви събера, и с огнения Си гняв ще духна върху вас, та ще се разтопите всред него.
22כהתוך כסף בתוך כור כן תתכו בתוכה וידעתם כי אני יהוה שפכתי חמתי עליכם׃
22Както се топи среброто в пещта, така ще се разтопите вие всред него, и ще познаете, че Аз Господ излях яростта Си върху вас.
23ויהי דבר יהוה אלי לאמר׃
23И Господното слово дойде към мене и рече:
24בן אדם אמר לה את ארץ לא מטהרה היא לא גשמה ביום זעם׃
24Сине човешки, кажи й: Ти си земя, която не се е очистила, и върху която не е валяло дъжд в деня на негодуванието.
25קשר נביאיה בתוכה כארי שואג טרף טרף נפש אכלו חסן ויקר יקחו אלמנותיה הרבו בתוכה׃
25Всред нея има заговор от пророците й; те поглъщат души като лъв, който реве и граби лова; вземат съкровища и скъпоценни вещи; умножиха [числото на] вдовиците всред нея.
26כהניה חמסו תורתי ויחללו קדשי בין קדש לחל לא הבדילו ובין הטמא לטהור לא הודיעו ומשבתותי העלימו עיניהם ואחל בתוכם׃
26Свещениците й престъпваха закона Ми и оскверняваха светите Ми вещи; не правеха разлика между свето и скверно, нито показваха на хората различието между нечисто и чисто; и криеха очите си от съботите Ми; и Аз съм осквернен всред тях.
27שריה בקרבה כזאבים טרפי טרף לשפך דם לאבד נפשות למען בצע בצע׃
27Първенците всред нея са като вълци, които грабят лов, за да проливат кръв, за да погубват души, за да се обогатяват несправедливо.
28ונביאיה טחו להם תפל חזים שוא וקסמים להם כזב אמרים כה אמר אדני יהוה ויהוה לא דבר׃
28И пророците й я мажеха с кал, като виждаха за тях суетни [видения] и пророкуваха лъжи, думайки: Така казва Господ Иеова, когато Господ не бе говорил.
29עם הארץ עשקו עשק וגזלו גזל ועני ואביון הונו ואת הגר עשקו בלא משפט׃
29Людете на [тая] земя прибягваха до притеснение и грабеха насилствено, да! угнетяваха сиромаха и немощния, и притесняваха чужденеца неправедно.
30ואבקש מהם איש גדר גדר ועמד בפרץ לפני בעד הארץ לבלתי שחתה ולא מצאתי׃
30И като потърсих между тях мъж, който би издигнал ограда и би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих.
31ואשפך עליהם זעמי באש עברתי כליתים דרכם בראשם נתתי נאם אדני יהוה׃
31Затова излях негодуванието Си върху тях, довърших ги с огнения Си гняв, и възвърнах върху главите им техните постъпки, казва Господ Иеова.