1משא בבל אשר חזה ישעיהו בן אמוץ׃
1[Пророчество] за Вавилон наложено във видение на Исаия Амосовия син: -
2על הר נשפה שאו נס הרימו קול להם הניפו יד ויבאו פתחי נדיבים׃
2Дигнете знаме на гола планина, Извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, За да влязат във вратите на благородните.
3אני צויתי למקדשי גם קראתי גבורי לאפי עליזי גאותי׃
3Аз заповядах на посветените Си, Повиках още и силните Си, за [да извършат волята на] гнева Ми, - Да! ония, които се радват на Моето величие.
4קול המון בהרים דמות עם רב קול שאון ממלכות גוים נאספים יהוה צבאות מפקד צבא מלחמה׃
4Гласът върху планините на множество приличаше на голям народ! Шумен глас от царството на събраните народи! Господ на силите преглежда войнството Си за бой.
5באים מארץ מרחק מקצה השמים יהוה וכלי זעמו לחבל כל הארץ׃
5Те идат от далечна страна, От небесните краища, Дори Господ и оръжията на негодуванието Му, За да погуби цялата земя.
6הילילו כי קרוב יום יהוה כשד משדי יבוא׃
6Лелекайте, защото денят Господен наближи, Ще дойде като погибел от Всемогъщия.
7על כן כל ידים תרפינה וכל לבב אנוש ימס׃
7Затова всичките ръце ще ослабват, И сърцето на всеки човек ще се стопи.
8ונבהלו צירים וחבלים יאחזון כיולדה יחילון איש אל רעהו יתמהו פני להבים פניהם׃
8Те ще се смутят; болки и скърби ще ги обземат; Ще бъдат в болки както жена, която ражда; Удивлявани ще гледат един на друг, - Лицата им лица на пламък.
9הנה יום יהוה בא אכזרי ועברה וחרון אף לשום הארץ לשמה וחטאיה ישמיד ממנה׃
9Ето денят Господен иде, Лют, с негодуване и пламенен гняв, За да запусти земята И да изтреби от нея грешните й,
10כי כוכבי השמים וכסיליהם לא יהלו אורם חשך השמש בצאתו וירח לא יגיה אורו׃
10Защото небесните звезди и съзвездия Не ще дадат светенето си; Слънцето ще потъмнее при изгряването си, И луната не ще сияе със светлината си.
11ופקדתי על תבל רעה ועל רשעים עונם והשבתי גאון זדים וגאות עריצים אשפיל׃
11Ще накажа света за злината [им], И нечестивите за беззаконието им; Ще направя да престане големеенето на гордите, И ще смиря високоумието на страшните.
12אוקיר אנוש מפז ואדם מכתם אופיר׃
12Ще направя човек да е по-скъп от чистото злато, Да! хората [да са по-скъпи] от офирското злато.
13על כן שמים ארגיז ותרעש הארץ ממקומה בעברת יהוה צבאות וביום חרון אפו׃
13Затова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост.
14והיה כצבי מדח וכצאן ואין מקבץ איש אל עמו יפנו ואיש אל ארצו ינוסו׃
14Те ще бъдат като гонена сърна, И като овце, които никой не събира; Ще се връщат всеки при людете си. И ще бягат всеки на земята си.
15כל הנמצא ידקר וכל הנספה יפול בחרב׃
15Всеки, който се намери, ще бъде пронизан; И всичките заловени ще паднат под нож.
16ועלליהם ירטשו לעיניהם ישסו בתיהם ונשיהם תשגלנה׃
16Младенците им, тоже, ще бъдат смазани пред очите им; Къщите им ще бъдат ограбени и жените им изнасилвани.
17הנני מעיר עליהם את מדי אשר כסף לא יחשבו וזהב לא יחפצו בו׃
17Ето, ще подбудя против тях мидяните, Които не ще считат среброто за нищо, А колкото за златото - няма да се наслаждават в него.
18וקשתות נערים תרטשנה ופרי בטן לא ירחמו על בנים לא תחוס עינם׃
18Но [с] лъковете [си] ще смажат юношите; И не ще се смилят за плода на утробата, Окото им няма да пощади децата.
19והיתה בבל צבי ממלכות תפארת גאון כשדים כמהפכת אלהים את סדם ואת עמרה׃
19И [с] Вавилон, славата на царствата, Красивият [град], с който се гордеят халдеите, Ще бъде както, когато разори Бог Содома и Гомора:
20לא תשב לנצח ולא תשכן עד דור ודור ולא יהל שם ערבי ורעים לא ירבצו שם׃
20Никога няма да се насели, Нито ще бъде обитаван из род в род; Нито арабите ще разпъват шатрите си там, Нито овчари ще правят стадата си да почиват там.
21ורבצו שם ציים ומלאו בתיהם אחים ושכנו שם בנות יענה ושעירים ירקדו שם׃
21Но диви котки ще почиват там; Къщите им ще бъдат пълни с виещи животни; Камилоптици ще живеят там, И пръчове ще скачат там;
22וענה איים באלמנותיו ותנים בהיכלי ענג וקרוב לבוא עתה וימיה לא ימשכו׃
22Хиени ще вият в замъците им, И чакали в увеселителните [им] палати; И времето [да му стане това] скоро ще дойде, Дните му не ще се продължат.