¹כי ירחם יהוה את יעקב ובחר עוד בישראל והניחם על אדמתם ונלוה הגר עליהם ונספחו על בית יעקב׃

¹Защото Господ ще се смили за Якова, И пак ще избере Израиля. И ще ги настани в земята им; И чужденците ще се присъединят към тях, И ще се прилепят към Якововия дом.

²ולקחום עמים והביאום אל מקומם והתנחלום בית ישראל על אדמת יהוה לעבדים ולשפחות והיו שבים לשביהם ורדו בנגשיהם׃

²Племената ще ги вземат и ще ги заведат на мястото им; И Израилевият дом ще ги наследи в земята Господна За слуги и слугини; Те ще пленят пленителите си, И ще владеят над притеснителите си.

³והיה ביום הניח יהוה לך מעצבך ומרגזך ומן העבדה הקשה אשר עבד בך׃

³И в деня, когато Господ те успокои от скръбта ти, От неволята ти и от жестоката работа, В която ти бе поробен,

⁴ונשאת המשל הזה על מלך בבל ואמרת איך שבת נגש שבתה מדהבה׃

⁴Ще употребиш това иносказание против вавилонския цар, като речеш: Как престана насилникът! престана скубачът [на злато!]

⁵שבר יהוה מטה רשעים שבט משלים׃

⁵Господ строши тоягата на нечестивите, Скиптъра на владетелите,

⁶מכה עמים בעברה מכת בלתי סרה רדה באף גוים מרדף בלי חשך׃

⁶Който яростно поразяваше племената С непрестанно биене, Който властвуваше с гняв над народите, С преследване, което никой не въздържаше.

⁷נחה שקטה כל הארץ פצחו רנה׃

⁷Цялата земя се успокои и утихна; Възклицават с песни;

⁸גם ברושים שמחו לך ארזי לבנון מאז שכבת לא יעלה הכרת עלינו׃

⁸Дори елхите [и] ливанските кедри се радват за тебе, [казвайки:] Откакто лежиш ти дървар не е излизал против нас.

⁹שאול מתחת רגזה לך לקראת בואך עורר לך רפאים כל עתודי ארץ הקים מכסאותם כל מלכי גוים׃

⁹Преизподнята от долу се раздвижи поради тебе, За да те посрещне, когато дойдеш; Поради тебе събуди мъртвите {Еврейски: Сенките.}, всичките земни първенци, Дигна от престолите им всичките царе на народите.

¹⁰כלם יענו ויאמרו אליך גם אתה חלית כמונו אלינו נמשלת׃

¹⁰Те всички проговаряйки ще ти рекат: И ти ли ослабна като нас? Стана ли равен нам?

¹¹הורד שאול גאונך המית נבליך תחתיך יצע רמה ומכסיך תולעה׃

¹¹Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; Червеят се протяга под теб, и червеи те покриват.

¹²איך נפלת משמים הילל בן שחר נגדעת לארץ חולש על גוים׃

¹²Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;

¹³ואתה אמרת בלבבך השמים אעלה ממעל לכוכבי אל ארים כסאי ואשב בהר מועד בירכתי צפון׃

¹³А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните [богове] към най-крайните страни на север,

¹⁴אעלה על במתי עב אדמה לעליון׃

¹⁴Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния.

¹⁵אך אל שאול תורד אל ירכתי בור׃

¹⁵Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, До най-долните дълбочини на рова.

¹⁶ראיך אליך ישגיחו אליך יתבוננו הזה האיש מרגיז הארץ מרעיש ממלכות׃

¹⁶Ония, които те видят ще се взрат в тебе, Ще те разгледат, [и ще рекат]: Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, Който разклащаше царствата,

¹⁷שם תבל כמדבר ועריו הרס אסיריו לא פתח ביתה׃

¹⁷Който запустяваше света, И съсипваше градовете му, Който не пускаше в домовете им затворниците си?

¹⁸כל מלכי גוים כלם שכבו בכבוד איש בביתו׃

¹⁸Всичките царе на народите - те всички- Спят в слава, всеки в дома си;

¹⁹ואתה השלכת מקברך כנצר נתעב לבוש הרגים מטעני חרב יורדי אל אבני בור כפגר מובס׃

¹⁹А ти си отхвърлен от гроба си като презряно {Еврейски: Отвратително.} клонче, [Като] дреха на убити, на прободени с нож, на слизащи между камъните на рова, - Като потъпкан под нозе труп.

²⁰לא תחד אתם בקבורה כי ארצך שחת עמך הרגת לא יקרא לעולם זרע מרעים׃

²⁰Ти не ще се съединиш с тях в погребение, Защото си погубил земята си, избил си своите люде; Родът на злодейците никога не ще се споменува.

²¹הכינו לבניו מטבח בעון אבותם בל יקמו וירשו ארץ ומלאו פני תבל ערים׃

²¹Пригответе клане за чадата му, Поради беззаконието на бащите им, За да не станат и завладеят земята, И напълнят лицето на света с градове.

²²וקמתי עליהם נאם יהוה צבאות והכרתי לבבל שם ושאר ונין ונכד נאם יהוה׃

²²Защото ще стана против тях, казва Господ на Силите, И ще излича из Вавилон име и всичко останало, - И син и внук, казва Господ.

²³ושמתיה למורש קפד ואגמי מים וטאטאתיה במטאטא השמד נאם יהוה צבאות׃

²³И ще го обърна в притежание на ежове, и във водни локви; И ще го помета с метлата на погибелта, казва Господ на Силите.

²⁴נשבע יהוה צבאות לאמר אם לא כאשר דמיתי כן היתה וכאשר יעצתי היא תקום׃

²⁴Господ на Силите се закле, казвайки: Непременно, както намислих, така ще стане, И както реших, така ще стои, -

²⁵לשבר אשור בארצי ועל הרי אבוסנו וסר מעליהם עלו וסבלו מעל שכמו יסור׃

²⁵Че ще съкруша асириеца в земята Си, И ще го стъпча на планините Си; Тогава хомотът му ще се дигне от тях, И товарът му ще се снеме от плещите им.

²⁶זאת העצה היעוצה על כל הארץ וזאת היד הנטויה על כל הגוים׃

²⁶Това е решението взето за цялата земя, И тая е ръката, която се простира над всичките народи.

²⁷כי יהוה צבאות יעץ ומי יפר וידו הנטויה ומי ישיבנה׃

²⁷Защото Господ на Силите взе решение, и кой ще [го] осуети? И ръката Му е простряна, и кой ще я върне назад?

²⁸בשנת מות המלך אחז היה המשא הזה׃

²⁸В годината, в която умря цар Ахаз, се наложи следното [пророчество:]

²⁹אל תשמחי פלשת כלך כי נשבר שבט מכך כי משרש נחש יצא צפע ופריו שרף מעופף׃

²⁹Не се радвай, цяла Филистимска земьо, Загдето се строши тоягата, която те порази; Понеже из корена на змията ще излезе ехидна, И плодът му ще бъде горителна хвърката змия.

³⁰ורעו בכורי דלים ואביונים לבטח ירבצו והמתי ברעב שרשך ושאריתך יהרג׃

³⁰Първородните на сиромаха ще се нахранят, И бедните ще си почиват в безопасност; Аз ще умъртвя корена ти с глад И останалите от тебе ще бъдат убити.

³¹הילילי שער זעקי עיר נמוג פלשת כלך כי מצפון עשן בא ואין בודד במועדיו׃

³¹Ридай, порто; извикай, граде; Стопила си се, цяла Филистимска земьо; Защото иде дим от север, И в редовете му не ще има ни един, който да пропадне,

³²ומה יענה מלאכי גוי כי יהוה יסד ציון ובה יחסו עניי עמו׃

³²Тогава, какъв отговор ще се даде на посланиците на народа? - [Това], че Господ е утвърдил основите на Сион, И там ще прибягват наскърбените между людете Му.