1הוי שודד ואתה לא שדוד ובוגד ולא בגדו בו כהתמך שודד תושד כנלתך לבגד יבגדו בך׃
1Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе не са постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.
2יהוה חננו לך קוינו היה זרעם לבקרים אף ישועתנו בעת צרה׃
2Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.
3מקול המון נדדו עמים מרוממתך נפצו גוים׃
3От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.
4ואסף שללכם אסף החסיל כמשק גבים שוקק בו׃
4И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея както скача скакалец.
5נשגב יהוה כי שכן מרום מלא ציון משפט וצדקה׃
5Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.
6והיה אמונת עתיך חסן ישועת חכמת ודעת יראת יהוה היא אוצרו׃
6А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.
7הן אראלם צעקו חצה מלאכי שלום מר יבכיון׃
7Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво.
8נשמו מסלות שבת עבר ארח הפר ברית מאס ערים לא חשב אנוש׃
8Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.
9אבל אמללה ארץ החפיר לבנון קמל היה השרון כערבה ונער בשן וכרמל׃
9Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.
10עתה אקום יאמר יהוה עתה ארומם עתה אנשא׃
10Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.
11תהרו חשש תלדו קש רוחכם אש תאכלכם׃
11Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви [като] огън ще ви пояде.
12והיו עמים משרפות שיד קוצים כסוחים באש יצתו׃
12И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.
13שמעו רחוקים אשר עשיתי ודעו קרובים גברתי׃
13Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.
14פחדו בציון חטאים אחזה רעדה חנפים מי יגור לנו אש אוכלה מי יגור לנו מוקדי עולם׃
14Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; [и казват:] Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?
15הלך צדקות ודבר מישרים מאס בבצע מעשקות נער כפיו מתמך בשחד אטם אזנו משמע דמים ועצם עיניו מראות ברע׃
15Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото, -
16הוא מרומים ישכן מצדות סלעים משגבו לחמו נתן מימיו נאמנים׃
16Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.
17מלך ביפיו תחזינה עיניך תראינה ארץ מרחקים׃
17Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.
18לבך יהגה אימה איה ספר איה שקל איה ספר את המגדלים׃
18Сърцето ти ще си спомня за [миналия] ужас, [казвайки:] Где е [този], който броеше? Где е [този], който мереше? Где е [този], който броеше кулите?
19את עם נועז לא תראה עם עמקי שפה משמוע נלעג לשון אין בינה׃
19Няма [вече] да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.
20חזה ציון קרית מועדנו עיניך תראינה ירושלם נוה שאנן אהל בל יצען בל יסע יתדתיו לנצח וכל חבליו בל ינתקו׃
20Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Шатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.
21כי אם שם אדיר יהוה לנו מקום נהרים יארים רחבי ידים בל תלך בו אני שיט וצי אדיר לא יעברנו׃
21Но там Господ ще бъде с нас във величието [Си], [Като] място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.
22כי יהוה שפטנו יהוה מחקקנו יהוה מלכנו הוא יושיענו׃
22Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.
23נטשו חבליך בל יחזקו כן תרנם בל פרשו נס אז חלק עד שלל מרבה פסחים בזזו בז׃
23Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.
24ובל יאמר שכן חליתי העם הישב בה נשא עון׃
24И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.