¹מדוע משדי לא נצפנו עתים וידעו לא חזו ימיו׃

¹Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му [за съд?]

²גבלות ישיגו עדר גזלו וירעו׃

²Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

³חמור יתומים ינהגו יחבלו שור אלמנה׃

³Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

⁴יטו אביונים מדרך יחד חבאו עניי ארץ׃

⁴Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно [от тях].

⁵הן פראים במדבר יצאו בפעלם משחרי לטרף ערבה לו לחם לנערים׃

⁵Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

⁶בשדה בלילו יקצירו וכרם רשע ילקשו׃

⁶Жънат фуража в нивата, [за да го ядат]. И берат лозата на неправедника;

⁷ערום ילינו מבלי לבוש ואין כסות בקרה׃

⁷Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

⁸מזרם הרים ירטבו ומבלי מחסה חבקו צור׃

⁸Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

⁹יגזלו משד יתום ועל עני יחבלו׃

⁹[Други] грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

¹⁰ערום הלכו בלי לבוש ורעבים נשאו עמר׃

¹⁰Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

¹¹בין שורתם יצהירו יקבים דרכו ויצמאו׃

¹¹Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

¹²מעיר מתים ינאקו ונפש חללים תשוע ואלוה לא ישים תפלה׃

¹²Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

¹³המה היו במרדי אור לא הכירו דרכיו ולא ישבו בנתיבתיו׃

¹³[Други] са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

¹⁴לאור יקום רוצח יקטל עני ואביון ובלילה יהי כגנב׃

¹⁴Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

¹⁵ועין נאף שמרה נשף לאמר לא תשורני עין וסתר פנים ישים׃

¹⁵Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

¹⁶חתר בחשך בתים יומם חתמו למו לא ידעו אור׃

¹⁶В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

¹⁷כי יחדו בקר למו צלמות כי יכיר בלהות צלמות׃

¹⁷Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

¹⁸קל הוא על פני מים תקלל חלקתם בארץ לא יפנה דרך כרמים׃

¹⁸Бърже се [отвличат] по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат [вече] към пътя за лозята.

¹⁹ציה גם חם יגזלו מימי שלג שאול חטאו׃

¹⁹[Както] сушата и топлината поглъщат водата от снега, [Така] и преизподнята грешните.

²⁰ישכחהו רחם מתקו רמה עוד לא יזכר ותשבר כעץ עולה׃

²⁰Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

²¹רעה עקרה לא תלד ואלמנה לא ייטיב׃

²¹Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

²²ומשך אבירים בכחו יקום ולא יאמין בחיין׃

²²Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

²³יתן לו לבטח וישען ועיניהו על דרכיהם׃

²³[Бог] им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

²⁴רומו מעט ואיננו והמכו ככל יקפצון וכראש שבלת ימלו׃

²⁴Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички [други] си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

²⁵ואם לא אפו מי יכזיבני וישם לאל מלתי׃

²⁵И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?