¹ויען איוב ויאמר׃

¹А Иов в отговор рече:

²גם היום מרי שחי ידי כבדה על אנחתי׃

²И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.

³מי יתן ידעתי ואמצאהו אבוא עד תכונתו׃

³Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

⁴אערכה לפניו משפט ופי אמלא תוכחות׃

⁴Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.

⁵אדעה מלים יענני ואבינה מה יאמר לי׃

⁵Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

⁶הברב כח יריב עמדי לא אך הוא ישם בי׃

⁶Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

⁷שם ישר נוכח עמו ואפלטה לנצח משפטי׃

⁷Тогава [би станало явно, че] един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

⁸הן קדם אהלך ואיננו ואחור ולא אבין לו׃

⁸[Обаче], ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,

⁹שמאול בעשתו ולא אחז יעטף ימין ולא אראה׃

⁹Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

¹⁰כי ידע דרך עמדי בחנני כזהב אצא׃

¹⁰Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

¹¹באשרו אחזה רגלי דרכו שמרתי ולא אט׃

¹¹Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

¹²מצות שפתיו ולא אמיש מחקי צפנתי אמרי פיו׃

¹²От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

¹³והוא באחד ומי ישיבנו ונפשו אותה ויעש׃

¹³Но Той е на един [ум], и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

¹⁴כי ישלים חקי וכהנה רבות עמו׃

¹⁴Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

¹⁵על כן מפניו אבהל אתבונן ואפחד ממנו׃

¹⁵Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.

¹⁶ואל הרך לבי ושדי הבהילני׃

¹⁶Защото [сам] Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

¹⁷כי לא נצמתי מפני חשך ומפני כסה אפל׃

¹⁷Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат [думите ми], Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.