¹אחרי כן פתח איוב את פיהו ויקלל את יומו׃

¹След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

²ויען איוב ויאמר׃

²Иов, проговаряйки, рече: -

³יאבד יום אולד בו והלילה אמר הרה גבר׃

³Да погине денят, в който се родих, И нощта, [в която] се каза, роди се мъжко.

⁴היום ההוא יהי חשך אל ידרשהו אלוה ממעל ואל תופע עליו נהרה׃

⁴Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

⁵יגאלהו חשך וצלמות תשכן עליו עננה יבעתהו כמרירי יום׃

⁵Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

⁶הלילה ההוא יקחהו אפל אל יחד בימי שנה במספר ירחים אל יבא׃

⁶Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

⁷הנה הלילה ההוא יהי גלמוד אל תבא רננה בו׃

⁷Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

⁸יקבהו אררי יום העתידים ערר לויתן׃

⁸Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

⁹יחשכו כוכבי נשפו יקו לאור ואין ואל יראה בעפעפי שחר׃

⁹Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

¹⁰כי לא סגר דלתי בטני ויסתר עמל מעיני׃

¹⁰Защото не затвори вратата на [майчината ми] утроба, И не скри скръбта от очите ми.

¹¹למה לא מרחם אמות מבטן יצאתי ואגוע׃

¹¹Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

¹²מדוע קדמוני ברכים ומה שדים כי אינק׃

¹²Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?

¹³כי עתה שכבתי ואשקוט ישנתי אז ינוח לי׃

¹³Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

¹⁴עם מלכים ויעצי ארץ הבנים חרבות למו׃

¹⁴Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

¹⁵או עם שרים זהב להם הממלאים בתיהם כסף׃

¹⁵Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

¹⁶או כנפל טמון לא אהיה כעללים לא ראו אור׃

¹⁶Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

¹⁷שם רשעים חדלו רגז ושם ינוחו יגיעי כח׃

¹⁷Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

¹⁸יחד אסירים שאננו לא שמעו קול נגש׃

¹⁸Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

¹⁹קטן וגדול שם הוא ועבד חפשי מאדניו׃

¹⁹Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

²⁰למה יתן לעמל אור וחיים למרי נפש׃

²⁰Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

²¹המחכים למות ואיננו ויחפרהו ממטמונים׃

²¹Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

²²השמחים אלי גיל ישישו כי ימצאו קבר׃

²²Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

²³לגבר אשר דרכו נסתרה ויסך אלוה בעדו׃

²³[Защо се дава видело] на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

²⁴כי לפני לחמי אנחתי תבא ויתכו כמים שאגתי׃

²⁴Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

²⁵כי פחד פחדתי ויאתיני ואשר יגרתי יבא לי׃

²⁵Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

²⁶לא שלותי ולא שקטתי ולא נחתי ויבא רגז׃

²⁶Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.