¹ויען אליפז התימני ויאמר׃

¹Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

²הנסה דבר אליך תלאה ועצר במלין מי יוכל׃

²Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

³הנה יסרת רבים וידים רפות תחזק׃

³Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

⁴כושל יקימון מליך וברכים כרעות תאמץ׃

⁴Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

⁵כי עתה תבוא אליך ותלא תגע עדיך ותבהל׃

⁵А сега [това] дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

⁶הלא יראתך כסלתך תקותך ותם דרכיך׃

⁶В страха ти [от Бога] не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

⁷זכר נא מי הוא נקי אבד ואיפה ישרים נכחדו׃

⁷Спомни си, моля, кой [някога] е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

⁸כאשר ראיתי חרשי און וזרעי עמל יקצרהו׃

⁸До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

⁹מנשמת אלוה יאבדו ומרוח אפו יכלו׃

⁹Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

¹⁰שאגת אריה וקול שחל ושני כפירים נתעו׃

¹⁰Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв [замират], И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

¹¹ליש אבד מבלי טרף ובני לביא יתפרדו׃

¹¹Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

¹²ואלי דבר יגנב ותקח אזני שמץ מנהו׃

¹²Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

¹³בשעפים מחזינות לילה בנפל תרדמה על אנשים׃

¹³Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

¹⁴פחד קראני ורעדה ורב עצמותי הפחיד׃

¹⁴Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

¹⁵ורוח על פני יחלף תסמר שערת בשרי׃

¹⁵Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

¹⁶יעמד ולא אכיר מראהו תמונה לנגד עיני דממה וקול אשמע׃

¹⁶Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак [се яви] пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

¹⁷האנוש מאלוה יצדק אם מעשהו יטהר גבר׃

¹⁷Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

¹⁸הן בעבדיו לא יאמין ובמלאכיו ישים תהלה׃

¹⁸Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

¹⁹אף שכני בתי חמר אשר בעפר יסודם ידכאום לפני עש׃

¹⁹Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

²⁰מבקר לערב יכתו מבלי משים לנצח יאבדו׃

²⁰Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

²¹הלא נסע יתרם בם ימותו ולא בחכמה׃

²¹Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.